2. Национализъм (Родолюбие)

В българският език съществува точен еквивалент не само на понятието нация, но и на понятието национализъм – това е думата Родолюбие. По нататък в текста ще ползваме основно понятието национализъм, като причината е същата, както и при понятието нация – терминът е добил широка публичност.

Национализмът – това е израз на духа на нацията. Както недвусмислено показва и българският превод на тази дума, най-дълбоката същност на национализма е любовта. Като състояние на духа, национализмът е най-вече изключителна любов към общността, а от там и готовност за нейната защита, стигаща до саможертва и желание за културен, духовен и материален просперитет на нацията. Това определя и следващата характеристика на национализма – активна борба за защита на нацията и нейните интереси.  Национализмът се стреми както да запази и съхрани общността на нацията, така и да гарантира максимално справедливи отношения вътре в тази общност.

Национализмът не може да бъде вкаран в тесните рамки на политиката или дори на културата, тъй като духът не се ограничава в тези сфери. Да, национализмът има и политически и културни измерения, тъй като това е нужно. Но както казахме, той не е ограничен там. Национализмът е нещо трайно и динамично. Неговият живот е живота на нацията. Изменя се заедно с нея. Има го, докато я има и нацията. Целите му се променят, както се променят целите на нацията.

Национализмът – това е нещо, което всеки който е истинска част от общността чувства. Но това не означаве, че всеки може да дефинира и обясни систематизирано това свое усещане и състояние. Това е и напълно нормално и разбираемо, тъй като хората са различни. Също така, дълго време необходимостта от такава дефиниция просто не е била нужна. Тази необходимост се появява с развитието на определени политически и социално-културни процеси в исторически план. Това води и до първите опити за обяснение на национализма, идващи от средите на националната интелигенция.

Епохата в която се правят първите опити за дефиниция на национализма е сочена от много автори (най-вече анти-национално настроени) за времето когато се „създават” нациите и национализма. Това може да се отнася за някои нации, които действително се оформят тогава, но определно не за всички и по-специално за българската. Този въпрос ще бъде разгледан подробно в следващи публикации. Това, което трябва да отбележим тук е, че национализмът, като състояние на духа, няма как да е следствие  от техническите средства на определена епоха, начина на производство, пазарните  отношения или някаква мода, както внушават някой от критиците му. Тези фактори в различна степен могат да му влияят, тъй като влияят на нацията, но те не го създават и определят. Развитието на кръвните, културните и духовните връзки, водещи до тази по-висока степен на съзнание, чиито връх е национализмът, е твърде сложен и специфичен за всяка нация процес, за да бъде свеждан до техника и пазарни отношения.

Днес национализмът е най-яростно хуленото, изопачаваното и лъжовно представяно понятие. Това се дължи на факта, че хората, борещи се за унищожението на нациите в голяма степен са овладели информационната среда. Това води до парадоксалната ситуация, някой хора да чувстват всичко това, което представлява национализма, но да не смеят или да не желаят да се определят като националисти именно заради купищата мръсотия, с които е заринато това понятие. Изчистването на тази мръсотия е и една от основните задачи пред днешния национализъм. (Критиките и лъжите срещу национализма и действията на анти-националните сили ще са предмет на следващи публикации.)

За да може при съвременните условия национализмът адекватно и успешно да защитава нацията и да работи за въздигането и в културен, духовен и материален план, трябва първо да определи основните национални интереси и второ – да създаде национална идеология.