“White lives matter” – защото не приемаме расизмa и омразата срещу нашите народи

Националисти издигнаха едно просто послание в три български града, на различни оживени места – “Белите животи са важни” (“White lives matter”). Това послание издигнаха и футболините фенове на пет от най-популярните отбори в страната, по време на различни срещи. Много хора го посрещнаха с одобрение, уморени от несекващата медийна пропаганда на расисткото движение “Black lives matter”, други не разбраха посланието. Реагираха разбира се и дежурната шепа леви маргинали (сред които и един комсомолец, кандидат политик), които изразиха остро възмущение.
В този текст ще обясним, защо ние заставаме плътно зад националистите, които са организирали тази акция и защо смятаме, че е абсолютно задължително в цяла Европа да се провежда активна съпротива срещу неолибералния курс, който се налага в нашите общества.
Вече няколко седмици наред, в световен мащаб, сме заливани с най-откровена и гнусна расистка пропаганда, насочена срещу белите народи. Този расизъм не само е нормализиран, но вече преминава в много по-агресивна фаза. Етномазохизмът на западните общества, в който систематично бяха индоктринирани няколко поколения, достигна нови върхове. Едно трябва да признаем на социалните инженери – наистина успяха, чрез упорита и последователна пропаганда, буквално да увредят умствено широки слоеве от обществото и да ги докарат почти до състояние на биороботи, ръководени и реагиращи на лозунги, игнориращи реалността, дори когато тя им вади очите, просто защото противоречи на втълпените им идеи. Сега медиите, западният глобалистки политически и финансов “елит” и масата полезни идиоти, съставена от крайно леви и либерални екстремисти и неинтегрируеми чужди етнически елементи, поде своя пореден щурм срещу нашата цивилизация. Атакува се и дори буквално се руши културното наследство на белите народи, безогледно се фалшифицира и изопачава историята, а върху дръзналите да се опълчат се стоварва цялата мощ на системата. Това нито е случайно, нито е инцидент, който ще отшуми. Всичко е внимателно и дълго подготвяно и добре координирано. Именно такава реторика и подобни действия предхождаха болшевишкия погром и систематичен геноцид срещу класовия враг. Днес врагът е расов.
Белият човек е превърнат в символ на злото. Него може да го мразиш. Дори си длъжен. Особено, ако ти сам си бял. Единственият начин да изкупиш тази си вина е да работиш усърдно за унищожението на собствените си хора и да спомогнеш естественото жизнено пространство на народа ти да се препълни с “малцинства”. Нищо, че именно белите народи са истинското малцинство в световен мащаб и именно те няма къде другаде да отидат. Те така или иначе трябва да бъдат унищожени, защото са изначално зли. Това е новият враг на модерното ляво, овладяло властовите позиции на запад. И в тази пропагандна лъжа са повярвали немалко хора на Запад. Не мислете, че тук сме застраховани, защото същата мрежа от крайно леви и либерално екстремистки организации от години наред развиват дейност в България. Именно на тях дължим огромният проблем с циганската расистки мотивирана престъпност и социален паразитизъм на големи маси от тази общност. На тях дължим и чадъра над пълзящата ислямизация, както и “вноса” на араби и африканци. Те налагат пагубната политическа коректност и правят всичко по силите си дезинтеграционните процеси в обществото ни да достигнат нивата на разпад, наблюдавани на запад.
Банери от агитката на ЦСКА Банер ор агитката на Левски
А до какво доведе развитието на тази расистка политика, можем да видим най-ясно в Южна Африка. Страна, в която белите фермери са превърнати в малцинство и са подложени не просто на систематичен тормоз, но и на явен геноцид. Те буквално са систематично избивани, при това по изключително жесток начин – с изтезания, групови изнасилвания и всевъзможни мъчения (включително над невръстни деца), от страна на чернокожи расисти, индоктринирани от левичарите неистово да мразят белия човек. Друг пример за това, което ни очаква, ако станем малцинство в собствените си страни, е Хаити – страната в която, след като чернокожите вземат превес, избиват всички бели. Включително тези, които са били на тяхна страна по време на революцията. Днес Хаити е сред най-бедните и изостанали държави с изключително високи нива на престъпност. За това, че именно това ни чака, ако позволим на левите да осъществят плановете си, е много показателно, че във всички държави, където мултикултурализмът е развит, има огромни гета от пришълци, в които местното население, а понякога, дори и полицията, не може да стъпи. В цветнокожия криминален контингент левите революционери виждат ударната сила, която да ликвидира така омразната им цивилизация, изградена от белите народи. А какви жестокости ще отприщят тези нашественици, за антифа и сродните им лумпени не е от значение, те винаги ще ги подкрепят. А жестокостите често надминават животинското. Колко от вас например помнят или изобщо са разбрали за 18-годишната италианка Памела Мастопиетро, отвлечена от нигерийски мигранти, изнасилвана и изтезавана в продължение на няколко дни, след което нарязана на парчета, като извергите дори са яли от трупът й? Въпреки това обаче, ляво-либералният алианс продължава да вкарва хиляди и хиляди подобни индивиди в Европа и да прикрива престъпленията им. Феминистки и марксисти яростно бранят правата им, докато епидемия от брутални групови изнасилвания и всевъзможни престъпления залива държави като Швеция.
Банери от агитката на Локомотив Пловдив Банер от агитката на Берое
Но нека да се върнем отново към България. Ако искате да разберете, какво ще е, ако хелзински комитети, антифата, феминистки и подобна сган успее да ни превърне в малцинство – просто отидете в печално известното село Мечка. И ако в САЩ, според ФБР, чернокожите извършват 52% от тежките престъпления, макар да са едва 13% от населението, ако в Европа, положението с арабските и африкански общности е сходно, то у нас имаме същият проблем с циганския криминален контингент. Още през 1985 г., когато са под 4% от населението, те са отговорни за 24.7 % от убийствата (по-късно този месец ще публикуваме статията с изключително интересна статистика, която открихме в една засекретена по време на социализма книга). Подробна статистика за ескалацията на циганската престъпност през годините, може да откриете тук. Такива политически некоректни и “расистки” статистики, обаче са умишлено забранени в много страни в Европа от либералните режими. В някои държави като Швеция дори е забранено да се оповестява чрез средствата за масова информация етническата принадлежност на извършителите на тежките престъпления, а властите в Англия над десет години прикриваха арабско-азиатски банди, системно изнасилвали и продавали непълнолетни и малолетни бели британски момичета. За това не бива да ни учудва и лицемерието на нашенските феминистки, включили се в протеста в подкрепа на BLM движението и “мъченикът” му, насилник над жени – Джордж Флойд. Докато същите издигат лозунги “Roma solidarity” и си затварят очите за жертвите на брутални цигански сексуални престъпления и убийства, като Виктория Маринова в Русе и Вероника Здравкова във Велико Търново. Циганската престъпност у нас, често е расистки мотивирана и е насърчавана и подкрепяна именно от левичарски организации и НПО-а. Те се надяват да открият в лицето на криминалния цигански контингент своя съюзник за революцията, която да унищожи традиционното българско общество. Медийният натиск у нас също се засилва – преди седмица някои медии, като БТВ и Спортал нарекоха лозунга “White lives matter”расистка провокация, а националната ни телевизия излъчи на живо погребението на рецидивиста Джордж Флойд.
Ето защо “White lives matter” не е лозунг, който важи само за САЩ. Това са думи, които са актуални за България и множество европейски страни, където местното население е подложено на издевателства от чуждоземците, подкрепяни от политици, неправителствени организации и медии. Важно е да наблегнем именно на тази солидарност и взаимопомощ между европейските националисти, за да преодолеем тази опасност, надвиснала над нашите народи и обща цивилизация.
Животът е висша ценност и всеки народ има право на съществуване. Но когато именно правото на съществуване на белите народи (включително нашия) се отрича, то е важно ясно да заявим, че белите животи са важни – “White lives matter”. Ние отхвърляме отровните лъжи на левичарите и категорично ще се борим срещу политиката на геноцид над нашите народи. Ние сме длъжни и ще се противопоставяме на всяка следваща лудост и лицемерие, които все повече ни движат към пропастта. Бъдещето на нашия народ и нашите деца, идентичността ни, културата ни и богата история зависят от задружните усилия на всички българи – достойни пазители на своята нация.
Да си призная през последния месец бях много доволен от действията в сайта на БГНС. Статиите от типа “политически коментар” мисля са една добра стъпка напред. Още повече че има една огромна празнина за политически и социологически коментари и анализи от гледната точка на националиста. Нещо което БГНС не запълва по никакъв начин с изключение на последния месец, където се коментираха глобалните събития засягащи бялата раса и целенасочената атака за нейното заличаване.
Много от западните организации включително и вашите приятели от НордФронт имат ежеседмичен или ежемесечен подкаст където се коментират събитията от държавата и светът. А сайтовете им редовно имат някаква статия,както и такива на английски. Може би, БГНС е с мироглед че трябва да има повече дела от колкото думи. Но защо да няма и двете. В момента чисто националистичните и патриотични млади хора биват тласкани към чалга националистите или идолопоклоническите националисти, като така биват идоктринирани в абсурдни себе отричащи се мирогледи. А гледнат точка на здравомислещите националисти остава навряна в някой форум или чат . Вярно е ,че днес трябва много да се внимава какво и как се казва, но мисля и че БГНС има достатъчно правен опит,за да знае как да се модеира една такава инициатива.
С други думи, трябва да се мисли и в такава насока.Има жажда за коментар над събитията пречупени през мирогледа който БГНС има, и мисля гледанията на статия като горната го показват ясно, в сравнение с тези които просто честват някаква годишнина или съобщават какво са правили тези или онези членове.