Чествания и възпоменания

91 години от саможертвата на Мара Бунева

На 13 януари в Скопие почетохме годишнината от подвига и геройската саможертва на Мара Бунева. Възпоменанието традиционно се организира от Българския културен клуб в Скопие, като в него се включват различни организации и неформални групи от днешните предели на България, Македония и Западните Покрайнини. То започва с панихида в църквата “Св. Димитър” и продължава с поклонение на паметната плоча на Мара Бунева, край един от мостовете над река Вардар. Обичайно първи провеждат церемония ВМРО-БНД, които ежегодно организират транспорт от страната за събитието.

Тази година ние, от Български Национален Съюз, проведохме обща церемония с нашите приятели от младежката организация “Бял фронт” и другарите ни от „Национална Борба“ Македония, с които вече няколко години си сътрудничим успешно.

Церемонията започна със слово на водача на БНС – София, Пламен Димитров. “Днес сме тук за да почетем саможертвата на една млада българка, която обичаше народа ни повече от собствения си живот” – с тези думи започна речта, припомняща колко много бе пожертвала Мара Бунева за нас. Умна, красива, изключително чаровна – жена притежаваща всичко необходимо, за да си осигури лек и безметежен живот. Но избрала пътя на дълга, пътя на справедливото възмездие. Защото тя се превърна именно в инструмент на възмездието, разстрелвайки Велимир Прелич – главният мъчител на народа ни в окупирана Македония. Отмъщава за онеправданите и беззащитните. А това, че се прострелва, за да не попадне жива в ръцете на врага, не е самоубийство. Защото самоубийството е акт, продиктуван от страх и отчаяние, а Мара Бунева показва точно обратното – безумна смелост и решителност. Това е върховна саможертва, за да опази делото. Делото в името на нашия народ, който тя обичаше повече от собствения си живот. Любов и саможертва, за които сме призвани да се покажем достойни.

Второто слово на церемонията бе на Цветелин Пенков от софийската организация на БНС. Той говори за борбата на предците ни и опитите на враговете да смажат народа ни. Опити, в крайна сметка, оказали се напразни, заради саможертвата на герои като Мара Бунева. Фактът, че на самата церемония присъстваха хора, разделени от три граници демонстрира ярко, че духът ни е все още жив и борбен. За това, че днес на нас се пада да продължим тази духовна и културна борба, водена от предците ни, напомни в края на речта си Цветелин Пенков.

В краят на церемонията бе положен венец на плочата на Мара Бунева и участниците коленичиха за минута мълчание в памет на героинята. След официалната част имахме възможност да поговорим с нашите другари от Македония и да обсъдим бъдещи планове.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X