Ще стъпчем Ньой
Преди 88 години дедите на днешните ни европейски господари се изгавриха с нас, с нашата Родина и с нашата смелост от бойните полета. Въпреки, че за пореден път ги победихме на бойните полета, когато седнахме на масата за преговорите – ЗАГУБИХМЕ! На 27 ноември 1919 г. България загуби честта си и 11 000 кв. км, включващи Южна Добруджа отнета в полза на румъния, Западните покрайнини и Струмица отнети в полза на кралство на сърби, хървати и словенци, и Беломорска Тракия отнета в полза на гърция.
Тази загуба на територии, включващи стратегическия излаз на Тракийско (Бяло) море, е преди всичко политически и икономически удар срещу България, бореща се в онези времена да осъществи мечтаното „Национално обединение”, което така и до ден днешен не се случи. Тя бе продиктувана от липсата на политическа воля на тогавашните управляващи в лицето на Фердинанд Сакс Кобургготски*, и министър-председателя, върл радетел на югославската идея и национален предател – Александър Стамболийски**, който по-късно благодарение на борците от Македония получава заслуженото. Ударът, който Ньойският договор нанася на България не се състои само в загубата на територии, налагането на тежки репарации и вето върху размера на армията ни. Най-тежкото, което постига договорът, е това, че успява да сломи националният дух на Българите, и впоследствие като че ли те се отказват вече от желанието за национално обединение и каквато и да е борба. С други думи, може да се каже, че ефектът който Ньойският договор постига както върху обикновения Българин, така и върху Българските политици тогава, е че ги накара да наведат глави и да се примирят с неправдата.
Според Ньойският договор, Западните покрайнини и Струмица се дават на кралство на сърби, хървати и словенци. Днес такава държава не съществува, и никъде в нито един международен документ не е посочено коя държава е приемник на кралството – Словения, Хърватия или Сърбия? Разбира се, НИТО ЕДНА от днешните политиканстващи отрепки НИКОГА не се е опитала да постави този въпрос на някаква международна инстанция. Отново според Ньойският договор, гърция получава Беломорска Тракия за срок от 80 години, които изтекоха на 27 ноември 1999 г. Тогавашният президент Петър Стоянов изпрати нота до гърция, че България няма никакви териториални претенции към същата. Ето това е един истински съвременен политик! Или както аз бих го нарекъл – долен политически помияр. Е, какво толкова, Китай може да си вземе Хонг Конг от англичаните, но ние да не сме китайци?
През 1919 г. допуснахме да ни ударят шамарът в Ньой, защото имахме калпави политици, но днес отново в парламента ни има такава калпава измет. Днешните боклуци ни продадоха на ЕС и предадоха неведнъж националните ни интереси. Заради тези мошеници над милион и половина предимно млади Българи потърсиха препитание в чужди държави, за да могат да оцелеят физически.
Днес сме роби в собствената си страна и господари са ни наследниците на онези, които преди 88 години ни съсипаха в Ньой. И днес ни управлява калпава и продажна политическа сган, също както през 1919 г., която гледа единствено собствения си интерес, но не и този на народа и Отечеството. Това може да бъде променено само по един начин – вън боклуците от парламента. Идва времето на национално осъзнатата младеж!
Дали ще успеем да измъкнем България от калта, в която ни вкараха, зависи единствено от нас. В единението е силата! Долу Ньой, да живее България!
* Фердинанд Сакс Кобургготски – дядо на днешният лидер на НДСВ и бивш министър-председател на България Симеон Сакс Кобургготски
** Александър Стамболийски – основател на БЗНС, чиито наследник днес е Анастасия Мозер – дъщеря на националният предател Г. М. Димитров и коалиционен партньор на псевдопатриотичната партия създадена от 6-то ГУ на ДС – ВМРО-БНД с председател Красимир Каракачанов – агент Иванчо.
Пламен Христов - орг. секретар на БНС |
