Когато комунистите се опитват да оправдаят своя терор след 9 септември 1944 г. и терористичните си акции преди тази дата, те хиперболизират репресии на държавната власт срещу тях. Те, видиш ли, били подложени на такива гонения, че едва ли не нямали друг избор, освен да взривят църквата “Света Неделя” и така да се опитат да ликвидират целия държавен и военен елит, който толкова издевателствал над тях (За избитите жени, деца и обикновенни хора при този атентат те не казват нищо, защото още не са измислили какви фашистки провинения имат и с какво са заслужили смъртта си). А след като идват на власт (съвсем мирно и без помощта на чужда окупационна армия) създават “народния съд”, за да наложат “необходимо и неизбежно правосъдие” и така да накажат фашистките изедници, които 25 години тормозили бедния и мирен пролетариат. Покрай “народния съд” те извършват хиляди убийства без съд и присъда, изграждат десетки концентрационни лагери в цяла България и създават различни репресивни институции, които заглушават всеки свободолюбив глас в страната ни през следващите 45 години. Те обаче не обичат да дават обяснение за всичко това, важното, според тях е, че фашистите са си получили заслужено и затова всичко е било оправдано. Но дори и да приемем това перверзно обяснение, има една слабо позната случка, която дори и най-големия комунистически фантазьор, не може да обясни и извини.
На 16 май 1934 г. двамата млади легионери от Харманли Тома Павлов и Тодор Милушев отиват да ловят риба на река Олу дере. Тома е на 16 години, а Тодор на 17 и двамата учат в местната гимназия. Тодор е кръгъл сирак, бежанец от Тракия, а Тодор син на офицер в местния гарнизон. Докато ловят риба са нападнати от група ремсисти и са отвлечени в близката воденица. Там са заклани с нож, а телата им са поставени в чували и захвърлени в близката гора. След три дена са намерени случайно. На погребението се стича цялото гражданство на Харманли, за да им отдаде почит и да изкаже възмущението си от това жестоко убийство. В следващите години на същата дата легионери от цяла България се събират в Харманли, за да организират възпоменание в памет на убитите си съратници.
Но убийците им не получават заслуженото наказание, напротив. Още през 1950 година хасковското Старо село е преименувано на Николово – в чест на Никола Арнаудов, един от физическите убийци на Тодор и Тома. След промените името на селището не е сменено. А за гибелта на младите момчета днес напомня малка плоча, обрасла в храсти, в централния градски парк на Харманли. Тя е направена след промяната на 10 ноември 1989 г.
Това е първото убийство на легионери от комунисти. До 9 септември 1944 г. се извършват още няколко десетки, сред които е и подлото убийство на генерал Христо Луков от терористите Виолета Якова и Иван Буруджиев. Но това не е нищо в сравнение с болшевишкия терор, който се развихря след 9 септември. Според книгата “Лукавата игра” на проф. Диньо Шарланов, убитите легионери са 700, а преминалите концентрационни лагери над 6000. Легионерите са били едни от любимите жертви на комунистическите садисти, защото преди да бъдат докарани на власт от Червената армия, комунистите са били тотално победени от СБНЛ в борбата им за сърцата и умовете на младите българи.
Възрастни легионери, оцелели в комунистическия режим, определят през 90-те години на 20 век, 16 май за ден на почит към всички легионери, станали жертва на болшевишката терористична машина, преди и след 9 септември 1944 г. Ние, от Български Национален Съюз, като идейни наследници на Съюза на българските национални легиони, също отдаваме почит на убитите наши идейни предшественици. А най-добрия начин за това е, като продължаваме тяхната борба. Защото идеята, с която живяха и умряха те, е жива, и днес хиляди млади български националисти продължават славното им дело.
Неоспорим факт е, че преди 9 септември няма нито един убит комунист от легионери, макар да има десетки убити легионери от комунисти. Убитите невръстни легионери Тома и Тодор край Харманли няма как да бъдат обвинени, че са виновни по какъвто и да е начин за гонения на комунисти от “монархо-фашистката” власт. Даваме тези примери, за да покажем, че не някаква “антифашистка съпротива” се е формирала в България, заради тоталитарния царски режим, а легитимната по това време власт, е била принудена да противодейства на финансираната и въоръжена отвън група безродници и криминални престъпници, които са се опитвали още от началото на 20-те години на 20 век да наложат чрез насилие същата античовешка система на власт, каквато вече е съществувала в Съветския съюз. Грабежите, убийствата, изнасилванията и палежите са били техни естествени методи за постигане на целта, а след 9 септември 1944 г. и държавна политика, а не справедливо правосъдие, както днес се опитват да ни обяснят гузните им наследници.
Помним жертвите, помним убийците!
Легионерите на Луков са застреляли брат на баба ми на име Симеон Чамов който е бил само на шестнайсет години и то в гръб!Та и ние помним!