На този ден през 1924 г. пада убит от предателска ръка Тодор Александров – македонски революционер; създател (през 1919 г.) и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония.
Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.
Тодор Александров е убит от отцепници на ВМРО, т. нар. „протогеровисти“ , свързани с коминтерна, на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин.
По-късно неговият наследник и последен водач на ВМРО, Иван Михайлов – Радко, отмъщава за смъртта на своя водач и верен съратник Тодор Александров – „кральот на Пирин“.
