История

74 г. от подвига на Владо Черноземски

На днешният ден възмездието застига тиранина Александър Караджорджевич

Владо Черноземски

Годината е 1934-та. Югославският крал Александър I, известен както със звествата си срещу Българите в Македония и Западните покрайнини, така и с репресиите си над покорения хърватски народ, е на посещение в Марсилия. През годините на своето управление крал Александър провежда политика на сърбизиране над Българското население в Македония. Остава в историята с Вазовото стихотворение „Па шта си ти?“, когато на посещение в Скопие е посрещнат от Българска девойка с хляб и сол, и на въпроса му „Па шта си ти?“ момичето отговаря, че е Българка. В отговор сръбският крал удря плесница на момиче. През 1927 г. по заповед на краля са убити бащата и по-големия брат на Иван Михайлов. В отговор на всички репресии над Българите, ВМРО издава смъртна присъда на сръбския тиранин, която е изпълнена от Владо Черноземски (Величко Димитров Керин) в Марсилия.

Заедно с югославския крал Александър I е застрелян и френския външен министър Луи Барту, който по онова време води про-югославска политика и е един от главните поддръжници на режима на крал Александър. Югославският крал пристига на борда на крайцера „Дубровник“, придружен от външния министър Боголюб Йевтич. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски успява да се промъкне до колата и открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту са убити на място, а Йевтич е тежко ранен.

Черноземски е съсечен тежко със саби от полицията и умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени са в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор.

Това е втори атентат срещу югославския крал. През 1929 г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу него, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете революционни организации. Хърватските и македонските борци са свобода имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са враждебно настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава Българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и „Усташа“ биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватия, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата национално-освободителна дейност на двете организации е убийството на крал Александър.

Българският народ е увековечил геройският акт и саможертва на Владо Черноземски в народната „Песен за Владо Черноземски „.

Така умират героите

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X