Годишнина от геройската смърт на войводата Тане Лерински
В края на месец юни 1907 г. заедно с четирима свои четници загива войводата на ВМОРО Тане Лерински в сражение с турски войски.
Тане Стойчев Клянджев, известен още като Тане Лерински и Тане Грозни, е роден в село Горничево (днес в Гърция) през 1874 г. Сформира анти-турска терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето, Геле и Петре Попови, Доре Минчев, Дзоле Стойчев и Дине Клюсов. През 1901 г. е преследван от властите и се прехвърля в България като се установява в София. На следващата година влиза в четата на полк. Атанас Янков (Янко паша) и се завръща в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев в битка с турците край село Баница, Тане става районен войвода на Леринско.
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание Тане Лерински предвожда чета от 250 души. Скоро след началото на въстанието успява да прекъсне телеграфните жици между Лерин, Суровичево и Воден, напада турски войски край в с. Пътеле и води сражения край с. Суровичево. След края на въстанието е един от малкото войводи, които остават Македония и възстановява дейността на ВМОРО в Леринско и Воденско.
На 11 март 1905 г. съединена чета на Тане Лерински и Дзоле Стойчев води жестоко сражение с турски войски и башибозук край край село Жерви. Разгневени от множеството жертви, които дават турците изгарят почти цялото село и убиват 54 негови жители.
В края на юни 1907 г. в сражение с турски войски Тане Лерински загива заедно с трима свои четници край родното си село Горничево.
