В новата българска история има няколко големи сражения, които показват себеотрицанието и готовността на българските революционери да загинат за освобождението на поробените земи. Това са битките, които водят четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868г, Ботевата чета през 1876г. и за съжаление неизвестното (заради социалистическата цензура) на повечето българи сражение при Ножот на 14 юли 1907г. В тази битка обединени чети на ВМОРО с обща численост 200 души се бият с 3000-на турска армия.
В периода след Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. в изконно българската област Македония, която е останала под турска власт, настъпват сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. След краха на въстанието множество от българските революционери оставят костите си на бойното поле, а други се намират из турските затвори. Това позволява за един кратък период и със съдействието на османската власт сърби и гърци да предявят претенции към Македония чрез силата на оръжието на предявят към тази област населена с българи. Именно така се стига и до битката на Ножот.
Сръбски чети започват да обикалят велешко и поречието и създават собствена агентура там като действат срещу българщината и ВМОРО и често предават българските чети на турците. Това се случва и с четата на Тане Николов през 1907г. Той обаче успява да отблъсне турския аскер и да се оттегли. Забележете – сърбите избягват директни сражения и прибягват изрично до помощ от турците. ВМОРО взима решение, че през юни 1907г. ще проведе акция за прочистване от сръбски чети и шпиони в района отвъд Вардар. За целта се включват и четите на Михаил Чуков, Иван Наумов – Алябака, Петър Ацев, Мирчо Найденов, Христо Цветков, Секула Ораовдолски, Георги Мариховски, Велко Попадийски и Мицко Найдов. Общата численост на българските революционери е 200 души. Те доста старателно претърсват района като сърбите панически бягат, крият се, а някои дори се обличат в женски дрехи от страх да не ги хванат. Сръбските агенти, обаче предупреждават турската власт за навлезли български чети в Македония. Турски аскер с обща численост 3000 души се насочва към с. Никодим, където са се събрали войводите. Въпреки огромното числено превъзходство на противника те решават да му дадат сражение. Отстъплението за тях ще покаже малодушие и нерешителност пред поробените българи.
На 14 юли турците започват жестока обсада на връх Ножот. Сражения се водят и на голям фронт на позиции край Върха. В крайна сметка турците успяват да превземат Ножот като последните му защитници събират останалите им бомби, слагат ги на земята и ги възпламеняват когато аскерът се доближава до тях. Останалите четници се изтеглят безопасно. Общо загиват 67 души, като 45 от тях оставят костите си на в.Ножот. Това е един героичен епизод от национално-освободителни борби на българите и продължение на делото на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев. Слава на героите!
