На 24 ноември се състоя традиционното факелно шествие срещу Ньойският диктат в град Пловдив, организирано от местната структура на „Кръв и чест България”. И тази година събитието привлече националисти от различни градове на страната. Отново имаше и гости от няколко европейски държави. Най-голяма бе групата на унгарските националисти. Самата Унгария има много сходна съдба с тази на България, след края на Първата световна война.
Сборният пункт бе площад Никола Мушанов. В 17:30, участниците в проявата започнаха да се събират. Разбира се и тази година Български Национален Съюз подкрепи шествието. Включиха се и активисти на младежката организация „Бял фронт”, както и представители на „Национална съпротива”. Маршът премина през централните улици на града, които бяха огласени от скандиранията. От мегафонът се припомняше повода за шествието, както и подробности за погрома над българската нация, следствие от Ньойския диктат. В края на шествието, с факли в ръце, участниците се подредиха пред паметника на Гюро Михайлов, за да чуят речите.
Пръв говори Пламен Димитров от БНС. Той припомни, че Ньойския диктат бе прелюдия целяща окончателното ликвидиране на българската държавност, но благодарение на държавници от ранга на ген. Христо Луков, тази цел не бе постигната. Наблегна и на последствията от този диктат, които са осезаеми и до днес. Това бе илюстрирано с продължаващите репресии срещу българите в Босилеград, оставени на произвола на съдбата от българската държава. Той подчерта и важната задача, която имат българските националисти – да отстоят интереса на народа ни в изграждащата се общност на европейските националисти, призвана да намери решение на конфликтите ни. След него говори Ивайло Колев от организаторите „Кръв и чест”. Той описа подробна картина на тежките последствия от Ньойския диктат. Говори и за предателската роля на българските политици, както след 1944 г., така и след 1989 г. В края на речта си, отново подчерта ролята на националистите, както за днешното спасение на Европа, така и за поправянето на неправдите от миналото. С това приключи и официалната част на проявата. След нея, участниците имаха възможност да разменят мисли и идеи в по-неформална обстановка.
