На 27 юни 2026 г. в централния щаб на Български Национален Съюз бе представена биографичната книга за Теодор Траянов – „Поетът на страданието и величието на българския дух“, написана от младия член на Съюза Борис-Михаил попТодоров и издадена от издателство „Перо и меч“. Събитието се проведе във формат „разговор с автора“ с водещ водача на БНС – Звездомир Андронов.
В своето въведение в темата Андронов направи сравнение на популярността и институционалното признание между Траянов – всеотдаен български националист, ключова обществена фигура и участник във войните на обединение на България – и Никола Вапцаров – комунистически терорист, самоопределил се като македонец, и деец против независимостта на България от Коминтерна – като наблегна на очевидната несправедливост в съвременната представа за тези две личности. Докато Вапцаров е почитан чрез именуването на множество улици, училища и музеи, и се радва на широко обществено признание, на Траянов са отредени едва две улици, едно училище и бегло споменаване в учебниците по литература.
След това фокусът премина върху Борис-Михаил попТодоров – авторът на книгата, който от 18-годишна възраст се е отдал на написването на тази биографията. Той разказа, че в хода на дейността си, свързана с Български Национален Съюз, той е попаднал на стихотворение на Траянов и се е заинтересувал кой е този малко познат български поет. След бърза справка Борис открил, че поетът приживе е бил ключова обществена фигура, но осъзнал, че до този момент не е издадена цялостна негова биография, а единствено отделни академични статии с отрицателни оценки за автора-символист. Именно това го е подтикнало да започне работа по споменатата творба.
Борис-Михаил отбеляза, че най-голямото предизвикателство по време на отнелата му две години работа, е било „изтупването на червения прах“ – поради цензурата, наложена от антинационалната власт след смъртта на автора, спомена за житейският път на поета-националист е бил заличен, поради което някои факти за живота му липсват, не са описани в подробности или си противоречат. Информацията за него в интернет е оскъдна, а книгите му в регионалните библиотеки – в ограничена наличност.
Роден през 1882 в Пазарджик, публикува стихове за пръв път през 1899 в сп. “Смях”. Заедно с Пейо Яворов се смятат за родоначалници на българския символизъм. Негови произведения са част от различни литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“.
Освен от поезията, Траянов е пленен и от точните науки – изучавал е математика и астрономия. Според попТодоров този факт е неразделно свързан със забележителната метроритмика, преобладаваща в творчеството на поета. Друг фактор е изучаването на философията на Готфрид Вилхелм Лайбниц, от което Траянов стигнал до убеждението, че стихът трябва да има математическа конструкция.
В хода на своето проучване попТодоров открил, че поетът е имал всеобхватни интереси и широк принос към България. Побеждава в първия неофициален български национален турнир по шах през 1907 г., а през 1931 г. е оглавил новосъздадения Български шахматен съюз. Бил е редовен посетител на елитното кафене „Смолницки“ (намирало се в непосредствена близост до Народния театър), където редовно е играл с други посетители. Въпреки че шахът е детерминистична и следователно тясно свързана с точните науки игра, Траянов е виждал в нея символизъм, който е отразил и в поезията си. Самият той казва: „За мен шахматната игра е математика, философия, поезия и музика!“. Теодор Траянов е бил и добър познавач и страстен почитател на музиката, което се отразява и в музикалността на творбите му.
Траянов е радетел и за българската национална кауза. Той е бил доброволец по време на националноосвободителните войни и за кратко по време на Първата световна война. Дарявал е средства и е изпълнявал задачи за ВМРО, а също така е бил и кореспондент “Вечерна поща” – вестник за политика, създаден с цел да подпомага македонската кауза. Химнът на Всебългарски младежки съюз “Отец Паисий” (в последствие избран и за химн на Български Национален Съюз) също е негово дело.
За съжаление животът на Траянов е бил съпроводен от множество здравословни проблеми. Семейството му е имало история на онкологични заболявания и неговата съдба не е направила изключение. Освен това е страдал от сърдечни проблеми и високо кръвно налягане, а след идването на власт на Отечествения фронт – и от постоянен стрес, свързан с личната му сигурност. Тези фактори са свързани и със смъртта му на 15 януари 1945 г., която е забулена в мистерия и за която съществуват няколко версии.
Според записките на Вера Балабанова Траянов е починал в дома си в тежки мъки след продължително боледуване, започнало в края на 1944 г. Трябва обаче да се има предвид, че тези записки минали през цензурирата на комунистическата власт.
Друга версия гласи, че е бил жестоко пребиван от сатрапите на Отечествения фронт и последното нападение е било толкова тежко, че е трябвало да бъде откаран от Славянска беседа – където са били извършвани мнозинството от тогавашните мъчения от страна на новата власт – до Александровска болница, където е починал от нараняванията си.
Според Борис-Михаил попТодоров Траянов е потърсил помощ в Александровска болница по време на тежкото си боледуване, но е бил пренебрегнат и оставен да лежи на студения под, което е довело до смъртта му.
Каквато и да е причината за смъртта на поета, безспорен факт е, че той е един от онези българи, които днес са незаслужено пренебрегнати и наш дълг е да ги извадим от забравата.
След представянето и въпросите от публиката всички присъстващи имаха възможност да разговарят лично с младия автор, а желаещите получиха и послания върху своите екземпляри от книгата.
