През последните месеци Македония отново е сцена на бурни политически събития и арена на сблъсък между различни геополитически интереси. За съжаление, твърде малко хора у нас си дават сметка, че това пряко ни засяга и вниманието, което се обръща на тези процеси е крайно недостатъчно. И ако от настоящата политическа класа не можем да очакваме адекватно поведение, то ние като националисти имаме дълг да сме активна страна. За да хвърлим повече светлина над случващото се, потърсихме нашите приятели от организацията “Национална борба” от Македония. Интервюто, което имате възможност да прочетете е много ценно, тъй като дава една различна гледна точка, която няма да срещнете в никоя от контролираните медии от двете страни на границата.
БНС: На 14 март се навършиха 17 години от войната, която започнаха албанските сепаратисти в Македония. Това събитие има много общо с процесите, които се развиват днес в Македония. Ще припомните ли на кратко, какво се случи тогава?
НБ: Найпърво поздрав към активистите на БНС и всички истински български националисти. Искам да ви захвалам за интервюто и за това че вие сте едини който се интересувате за това какво става и какво е положението въ Македония.
На 14 март се навършиха точно 17 години от, свободно мога да каза, смъртта на независимата и суверена македонска държава. Защо го казвам това – защото денес без съгласност от албанците не можеме въ сопствената страна да донесеме нито един найобикновен закон. Но кога сме кай конфликта, това което се случи със Македония показва как бежанците од косово казаха “благодариме” на страната която по наредба на НАТО и САЩ прими няколку стотини хиляди албанци от Косово който наместо да отидат въ нивната природна държава Албания беха насочени да идват тук. От тях над 300 000 продолжиха да живеят тук след войната въ Косово. Една година след това започнаха воените провокации долж границата със Косово. Неофициялно проблеми със тях тук имало винаги още след 1944. Комунизма прокриваше това но, распада на Югославия разоткри техния им национализъм. Преди това хората като Али Ахмети който е бил командант на ОНА, са били сатрудници на УДБА под псевдоним Александър Антич. Конфликта официялно почна със напада над града Тетово на тетовското кале, а завърши със рамковния договор, който беше диктат наложен от Запада над Македония. През целата война терористите въ всички сражения беха мачкани и користеха найгнусни техники за да дойдат до успех. Масакърт край Вейце, Карпалак, унищожението на Лешочкия Манастир се само малк дел от настаните за който досега никой не е одговарал. Апсурда оди до там че двете найвелики македонски партии ВМРО ДПМНЕ и СДСМ без било каква съпротива са им иззлези въ пресрет на тяхните им шовинистички ставове. Спроведения фалшив попис от 2002, отстпването на град Струга, про албанската териториялна административна поделба албанизацията въ Скопие, амнестията на хашките случаи, поставането на Талат Джафери за министер за отбрана а след това за спикер въ парламента отстапването на град Кичево са само малк дел од гнусните им предавства.
БНС: Отново на 14 март, тази година бе приет закона за двуезичие в Македония. Има ли умишлено търсен символизъм тук и какъв е вашият коментар – не е ли стъпка към федерализация и откъсване на територии?
НБ: На този ден когато се гласуваше за закона бехме свидетели като хората на една „македонска“ партия се грижат за националните интереси на народа. От другата страна беха лажните патриоти от ДПМНЕ който до преди една година беха въ коалиция със същата албанска партия и въ име на националните ни интереси ограбваха страната ни повече от 10 години. Сщия парламентарен спикер който я водеше расправата – Талат Джафери, който по време на войната беше дезертирал от македонската армия и се сражаваще срещу нея, по време на владата на ДПМНЕ беше министер за отбрана, тогава полицията ги биеше въ Скопйе младите патриоти който протестираха срещу неговата нова функция, сега същия човек по време на СДСМ е спикер въ македонското събрание, а ДПМНЕ казва че това било албанизация на страната ни. Албанците добиват всичко което ще си поискат, със този закон който предвижа употреба на техния им език въ цяла страна двуезични банкноти, униформи като и казни там кадето няма да се користи дефакто довежда до федерализация и създаване на държава въ държава.
БНС: На този политически фон се появиха и нови партии в Македония. Какъво е вашето мнение за тях? Какви външни сили се месят в политическия живот?
НБ: След губенето на власта на ДПМНЕ се появиха много нови струи, движения, неправителствени организации, който явно или от сенка са водени или им служат на някой стари врагове на Македония. Лош и страшен е факта че голям дел од тях користат някаква си десна или крайно десна идеология но въ реалноста съвсем не е така. Много от новоте „десни“ партии и движения тук са русофилски дори и открито путинистички, един прав националист не смее да си позволи да служи на чужди интереси и държави но по това питане Москва не щеди своите пари и иска от Македония да направи дръжава коя ще е открита и въ добри отношения само със Белград, но това не е нищо ново само сега може всеки да го забележи. Голямото русофилство може само да го оправда само сръбоманството което владее кай македонистичката десница тук.
БНС: През последните години се наблюдава един постепенен, но стабилен процес на преодоляване на дълго насажданите от сърбиски служби, сърбомани и комунисти, антибългарски настроения. Има ли сега сили вътре в Македония, които се опитват да попречат на това естествено сближаване с България?
НБ: Такви сили тук винаги е имало и ще има, се докато постои и се раководи македонската държава по този принцип. Това се хора който сочинват цяла една елита от професори, политици,журналисти, неправителствени организации па и хора въ МПЦ-ОА. Това може да се забележи сега когато Българската черква даде открита поткрепа на Македонската. Тук веднага се шири някаква паника че българите искат да ни наметнат някаква си „духовна асимилация“, че ще ни подменеле историята ни и слични други простотии, аз съм сигурен само въ едно докато наследниците на КПМ (Комунистическата партия на Македония) – СДСМ или русофилското (сърбоманско) ДПМНЕ са на власт промяна въ официялните отношения няма да има.
БНС: Важен исторически момент беше признаването на Македонската православна църква от Българската православна църква – начало на едно тясно сътрудничество. Видяхме обаче, че външни политически фактори са против всякакво сближаване между нас и се опитват да се противопоставят. Какво бихте казали за това?
НБ: От този акт е совсем ясно като ден кой е истинския ни брат и на кой му пука за нас, истинските македонци ще се препознаят тук, а тези който са пълни със омраза към всичко що е българско е което не обединвало, ще продолжат да лаят като гладни кучета. По това положение ще останеме вечно благодарни на Българската черква и на техното и духовенство. За нас беше особено драго че по време на Велигден благодатния огън стигна преку България въ Македония, а нашите „православни братя од Белград и Москва“ беха срещу това на една „черква расколник“ като казаха тези да и се даде благодатния огън.
БНС: Как ще коментирате гръцката позиция по въпроса за името на Македония? Също така, на 25 март се навършиха и 113 години от едно от големите зверства извършвани от „православните” гръцки „братя” в Македония – клането на връх Благовещение в Загоричани. Вашата организация пази паметта за тези събития, но познати ли са те като цяло в Македония?
НБ: Позоцията на Гърция е съвсем апсурдна и претстава демострация на терор и сила на по силния въхрху послабия. Нашите две държави и нашия народ който беше унищожен там найдобро говори за това какви са тези „православни братя“. Който беха създадени от Бавария със германски крал изградени на мита от хеленската цивилизация смесени от православни албанци и ароманци който въ първо време и не говореле гърцки език. Но денес имат силна дипломация на запад, силна дияспора въ многу евро-атлантически дръжави и са едни от найголемите националисти въ Европа. Имат позиция на сила за разлика от нашата държава и много по силни политици. От една страна казват че са готови да се бият със една Турция която има над 70 милиона народ, а от друга страна преди света казват че страхуват от нас държава която няма армия. Едно е ясно според мен старите комунистически и просърпски агентури не втурнаха въ тази смислена антиквизация и античкия ни произход но със гърците едно е сигурно исто като по време на Загорични искат напълно да не няма. Когато сме кай пози настан го потитаме и си споменваме макар и преку статии, но като въ пестана която е испеана по този настан кадето се пее:
Народе македонски ти не знаеш кой и си що си другите те знаят….
Анти националните ни правителства от 1944 до денес не докараха до този степен.
БНС: Тази година е историческа и с други две събития – съвместното ни възпоменание за Мара Бунева, което се проведе на 13 януари в Скопие и факта, че за пръв път на Луковмарш имаше организация от Македония във ваше лице. Как оценявате постигнатото до тук и какви са бъдещите ви планове като организация?
НБ: 2018 година наистина се показа за историческа за първи пат националисти от двете страни прави националисти отдадоха почит на Мара Бунева въ Скопие и членове на нашата организация беха гости на Луковмарш. Въ иднина бих искал това да премине въ традиция и въпреки това че въ Скопие имаше провокация от познат чист етнически сърбин, който преди години се казваше за македонец и бранеше според него „македонската героина Мара Бунева от българизация“ сега там беше присутен да исценира инцидент и да унищожи помена.
За Луковмарш бих казал че мероприятието прерасна въ една престижна манифестация която въ бъдеще ще бъде още по масовна. Вашата страна има квалитетни организации и хора който винаги се готови да скочат срещу лъжите на медиите който години на ред се изнесват за Христо Луков и за други български патриоти, който като и тук са били жъртви на ненародния комунистически режим.
БНС: Разкажете и малко повече за вашата дейност? Има ли други организации, подобно на вашата, с които си съдтрудичите?
НБ: Нашата дейност преди всичко е да освестиме младия македонец, а особено хората който са десни и мечтаят за някакви си велики страни или панславизми, че ако младия македонец продолжи по пъта по който е търгнат денес ще престане за кратко време да съществува. Че имаме рак рана въ северозападната част на страната ни който вече го окупира главнич ни град че всичко това няма да се промени ако седиме въ механа или въ чалготека че борбата и промяната започва от теб, ако се промениш ти ще промениш много. Въ съвремения денешен свет дето царува содомията, революцията се води така че ти ще се издвоиш от тълпата със твойта честност и спазване на ценостите на дедите си. Нека младите помнат заветите за чиста кърв, здраво тело и здрав дух. Че един човек се гледа по свойте дела, на начин на който един ден ще стане пример за всички околу него ще неговото сърце няма да е корумпирано и извратено така че ще е функционален член на страната му ще има семейство и ще се грижи за неговия народ да дродолжи да съществува. Въ нашата страна за съжаление няма многу хора който споделват нашето гледище но това не значи че въ бъдеще няма да ги има, тук още няма организирана съпротива като при вас или въ другите европейски държави. Има хора който имат блогове и страници който говорат за слични ставове и цели но проблема е че няма организирана мрежа въ столицата ни.
БНС: Мисля че вие доста добре познавате националното движение в България. От ваша гледна точна какви са според вас приликите и разликите в дейността на националистите в Македония и на тези в България? Как може да се засили сътрудничество между тях и в какви акции и мероприятия може да се изразява това сътрудничество?
НБ: Като що казах преди, България има традиция на патриотизам има хора и организации който години по ред действат независимо от големите партии като ГЕРБ или БСП. Македония е млада държава която още няма раскърстено със миналото, тук още се говори са сърбославия и югославия. Още се изучва комунистическа история. Македонската държава е поделена по партиска линия въ всички основи. Тук историята се користи само ако политиците имат полза от нея и винаги на кой като му одговара. Но найголмия проблем беше и остана анти-българското настроение на македонските елити. Треба да се работи на това че българските националисти не се някакви си фашисти който убиват като въ комунистическите филмове –(Трето полувреме) Истинските македонски и български националисти наймногу ги обединват идеалите на ТМОРО И ВМРО като и заедничката борба срещу комунизма, а денес и стрейт едж идеологията. Според мен въ бъдеще може да се организират координирани акции срещу съвремените проблеми който тресат цяла Европа като и паметни мероприятия от заедничката ни история.
БНС: Искате ли да отправите послание към националистите тук в България?
НБ: Бил искал да им порачам не само на българските националисти туку на всички българи който си уважават сопствената си страна, че проблемите ни са едни и същи като и враговете. Армиите ни се разрушени, политиците крадливи исламизация и бяла чума се заканва на двете държави въ също време джендер иеологията ни ги убива новите генерации. Нека българските националисти гледат какво стана въ Македония щото ние вече една третина от държавата загубихме, там македонските институции и закони нямат власт, нека гледат и нека не позволват това да стане въ България щото вие сте бъдещето на народа и на страната!
Ние на свой ред благодарим на нашите приятели от “Национална борба” за интервюто и им желаем много успехи във всичките им начинания!
