Монументът на окупационната Червена армия е най-големият комунистически тотем издигнат в столицата ни. След завършването му през 1954 г., той се превръща в център на ежегодните сборища на зомбираните поклонници на комунистическата лъжа, празнуващи най-черната дата в новата ни история – 9.IX.1944 г. Денят, в който на щиковете на Съветската армия в България на власт са качени комунистите. Денят, в който започва най-големият погром срещу българския народ и държавност, чиито последствия се усещат и до днес. Погром, който комунистическите престъпници и зомбираните им последователи честваха на паметника на армията окупатор, която им даде властта. Но на това безобразие най-сетне бе сложен край.
За пръв път от 1954 г. насам комунистите не можаха да проведат честване за 9 септември пред МОЧА. Вместо това там се състоя събитието “Сбогом на МОЧА! Искаме български паметник!”. Както самото название красноречиво говори, целта на проявата е не просто да се изиска премахването на един от най-позорните тотеми на комунизма, но и на негово място да се изгради голям и красив български паметник. Едно от най-положителните неща в събитието бе, че основната част от участниците бяха будни и национално осъзнати младежи – остър контраст с противниковия лагер, обичайно събиращ престарели съветофили, откровени лумпени и индивиди с ясно изразени психични проблеми. Последните можеха само да гледат безпомощно събитието от катуна, който незаконно са заформили около монумента, уж за да го пазят. По време на проявата по озвучителната система бяха пускани откъси от документи и свидетелства за престъпленията на комунистите в България. В пика на събитието бяха изгорени и две съветски знамена. Най-голямото доказателство за успеха на проявата бе последвалия неистов болшевишки вой.
Събитието обаче е само част от една много по-мащабна кампания за декомунизация. Целта е не само премахване на комунистическите тотеми от публичното пространство и замяната им с паметници на заслужили българи, но и преименуване на улици и местности, разобличаване и изкореняване на комунистическите митове и пропаганда и популяризиране на историческата истина. Защото това далеч не засяга само миналото, а настоящето и бъдещето на народа ни. Ако тази отрова не бъде неутрализирана веднъж за винаги, тя ще продължава да дава своя отровен плод. Виждаме и сега, как цялата тази културна инфраструктура от митове и тотеми се използва от необолшевиките в Москва и марионетните им политически проекти у нас. Проекти, копиращи почти едно към едно и реториката на неосъветските сепаратисти в Украйна. Само че опита за възстановяване на Съветската империя не само ще се провали, но привържениците му трябва да запомнят, че декомунизацията тепърва започва.
