На 12-ти този месец в Стокхолм се състоя традиционното за националната съпротива в Швеция шествие, с което се отбелязва годишнина от убийството на шведски национален активист от арабски имигранти преди няколко години. С времето демонстрацията в Салем се превърна в най -голямото и важно мероприятие за шведските националисти и става все по-масово, включително и като международна подкрепа. Това важи с още по-голяма сила за последната проява преди няколко дни, когато чуждестранните гости не бяха само или предимно от съседни на Швеция държави, като Дания, Норвегия и Финландия, а имаше и много германци, французи, поляци, един руснак и един исландец. За пръв път тази година България също имаше представител на шествието в лицето на активист на софийската организация на БНС. Ето и кратко резюме от неговите впечатления:
“Пътувахме от Малмьо до Стокхолм с рейс, в който бяхме около 50 души. В автобуса имаше няколко датчани и един исландец : мъже на средна възраст. Обстановката беше много приятелска. Шведските съратници ме приеха много радушно, бидейки единствения представител на Българския национализъм. В Стокхолм пристигнахме около 15:30 часа. Отправихме се към мястото на срещата, където хората вече бяха започнали да се събират. От всеки влак слизаха по няколко групи националисти от цяла Швеция. Ставахме все повече и повече… Имаше всякакви хора – жени с деца в колички, възрастни хора, малки момчета и момичета, мъже и жени на средна възраст… Имаше и различни националности – един Българин ( аз ), германци, поляци, датчани, руснак, французи, норвежци… Строихме се в редици, запалихме факлите и потеглихме бавно към мястото на убийството… Общо бяхме някъде около 1000 души.
По отношение на организацията всичко беше изпипано и много добре организирано, видях на място какво значи скандинавска дисциплина и точност…
На самото място имаше трибуна, на която различни хора изнесоха кратки речи последвани с гръмки овации и ръкопляскания. В речта си, един френски съратник акцентира върху нуждата от международно сътрудничество и солидарност между европейските националисти в борбата им срещу мултикултурната опасност, която застрашава Европа. Каза това с изключителна убеденост и вяра. Думите му се загнездиха в съзнанието ми… Явно това е пътя…”
