На 30 и 31 октомври група националисти от БНС проведе поход във Витоша, чиято цел бе да бъде премината планината от единия до другия край.
Изкачването започна в 7 часа сутринта от пътеката в квартал Бояна. Началото бе стръмно за изкачване и поради ранните часове все още беше тъмно, но това не попречи за бързото достигане на първата цел от прехода – Боянския водопад. За около час и половина националистите се намираха пред емблематичния за планината водопад, който беше все така внушителен и красив, а слънцето сякаш неусетно се бе появило и озарило всичко със светлина.
След кратка почивка в компанията на тази прекрасна забележителност походът продължи към следващата си цел. Времето бе изключително благоприятно заради сравнително високите температури и липсата на вятър. Вековните гори вече почти се бяха пременили в огнените си цветове. Тази приятна атмосфера, разговорите по пътя и притаените измежду дърветата пътеки помогнаха неусетно да се достигне до хижа Камен дел. Там националистите спряха за кратък обяд докато се наслаждаваха на прекрасната гледка към града.
Следващата цел бе и най-тежката, а именно короната на Витошката планина – Черни връх. Изминаха часове на вървене по пътеки с различна стръмност и терен, но благодарение на кратките почивки и зареждащите гледки ходът бе бърз и приятен. След няколко часа и последни трудни и стръмни крачки групата стъпи на върха, където пред тях се откри възхитителен пейзаж. Благодарение на чистото небе се виждаше Рила, които сякаш бе полегнала в ниски и гъсти облаци. Групата презареди своите сили в чайната и се подготви за спускане по билото на планината. Слизането бе бързо и леко и постоянно съпътствано от гледки на морета от планини и облаци.
След около два часа и половина националистите отново се намираха в гористи пътеки, които водеха към заслон Смильо, който се намираше на кръстопът от четири пътеки. Не след дълго те го достигнаха, където веднага се заеха със събирането на дърва, за да се запали огън, защото температурите бяха паднали значително, а слънцето се бе скрило. Малкия заслон предложи на групата една приятна и задушевна обстановка и те пренощуваха там.
На сутринта, след кратка закуска, тя тръгна към село Боснек, което бе и последната точка на прехода. В сравнение с изминатия през предишния ден път, този до селото бе по-равен и лек. След няколко часа из тесните и тихи горски пътеки, националистите пристигнаха в селото, където приключи и 40-километровия двудневен преход.
Колко и да беше физически тежко изпитанието, което бяха преминали групата млади родолюбци, то всички бяха щастливи, че са взели участие в него. Защото другарската атмосфера и завладяващата българска природа ги бяха накарали да забравят умората и да се насладят изцяло на преживяното.
