На 13 февруари ни напусна нашият съратник Андрей Корунов от Битоля. Коварното заболяване, с което се бореше, го покоси едва 30-годишен. Но всеки, който го познаваше добре знае, че макар да имаше сериозни здравословни проблеми, Андрей не позволяваше това да го отклони от другата, по-голяма борба, на която се бе отдал като искрен и пламенен родолюбец. И в това отношение той трябва да е пример за мнозина. Защото, както е казал полк. Борис Дрангов, човешкият живот се мери в дела, а не в изминали години. Дори сега, много хора не си дават сметка, колко тежка е борбата да си открит и активен български родолюбец в Северна Македония, под ботуша на македонистите. Защото ако у нас националистите са дисиденти, то там положението е далеч по-зле. Но и едно от най-красноречивите признания за постигнатото от Андрей е именно злобата, в която се давят враговете на българщината, коментиращи личността му, дори след смъртта му.
Ако е прието за мъртвите да се говори или добро или нищо, то за Андрей може да се говори много и все добро. Именно към това бихме насърчили всички, които го познават, защото няма по-добър начин да го почетем. Ние ще споделим за някои от делата му в ползу роду.
Няма как да приемем като нещо случайно, че Андрей си отиде именно на 13 февруари – денят, в който приключва и жизненият път на генерал Христо Луков. Защото името на героя преплете пътищата ни с Андрей. Той бе първият млад българин, първият от новото поколение осъзнати родолюбци в Македония, който сам ни потърси, още през 2015 година. И поводът за това бе Луковмарш и кампанията, която течеше. Андрей точно бе стартирал проектът си “Национална борба” с други младежи и се свърза с нас с предложение за интервю и бъдещо сътрудничество. Благодарение на него и на другарите му, още следващата година кампанията за Луковмарш се разпростря в различни македонски градове като Битоля, Прилеп, Охрид, Скопие. Това се превърна в ежегодна традиция. Андрей поведе и първата група младежи от Македония, включила се в марша в чест на генерал Луков. По негова инициатива през 2019 година в Битоля проведохме лекция за живота и делото на ген. Луков. Едно събитие, което е наистина историческо и е показател за процеса на ново възраждане, започнал в Македония. А хора като Андрей са сред първите лъчи на това ново утро.
Вярваме, че Андрей ще бъде запомнен именно така – като един от първите дейци на младото поколение, призвано да събуди дремещия български дух на Македония!
Майка България изгуби един добър син, а Македония достоен борец за правда!
Искрени и дълбоки съболезнования на близките му!
Бог да го прости и вечна му памет!
