Чествания и възпоменания

Почетохме полк. Борис Дрангов

На 26 май се навършиха 102 години от смъртта на един от най-заслужилите военни герои в новата ни история – полк. Борис Дрангов. По традиция Български Национален Съюз почете паметта на бележития офицер с възпоменание. На паметната дата, членове и симпатизанти на БНС се събраха пред паметника на полк. Дрангов в двора на Военната академия в София.

Церемонията започна със слово на Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС. Акцентът в речта му бе личността на полк. Дрангов, като олицетворение на това, какво означава да си националист на дело. Той припомни важни моменти от живота на Полковника, разкриващи неговата безрезервна отдаденост към народа ни. Роден за водач, винаги близо до подчинените си, воден от принципа, завещал на бъдещите офицери – във всяка битка, било то на фронта или в живота, да командват не “Напред!”, а “След мен!”. Дрангов всякога поставя доброто на България и народа ни над всичко, дори над собственото си семейство. Това е записано в негово писмо до съпругата му, а животът му е доказателство за тези думи. Спирайки се на този момент, Пламен Димитров подчерта приликата между Полковника и друг от големите ни герои – Христо Ботев. Това писмо на Дрангов силно напомня за писмото на Ботев до любимата му Венета. Но двамата си приличат и по друго – безкрайната им непримиримост към всяка несправедливост, една от главните причини да са така обичани от народа ни.

За да разкрие и третата прилика между двамата герои, Пламен Димитров се опря на думите на друг един национален герой – ген. Христо Луков. Той припомни речта на Луков, пред студентите в Софийския университет, в която Генерала говори за двете начала, които са вдъхвали силата на българския дух – творческото и борческото. Защото винаги сме били народ на войни и просветители и когато тези две начала са били еднакво силни, България е била в подем. Като пример за личност, съчетала тези две така важни начала, ген. Луков с възхищение сочи поетът и революционер Христо Ботев. Но тук, според Димитров, спокойно можем да наредим и полк. Дрангов. Защото освен, че се доказва като доблестен войн и блестящ командир, Полковника ни оставя едно безценно писмено наследство. “Помни войната” не е просто учебник за офицерството, тя е един своеобразен кодекс на честта, синтез на една философия. Принципите описани там са приложими за всяка сфера на живота и са ключ към това, как да водим достоен живот, изпълнен с чест. Нещо, което Дрангов демонстрира на практика.

Речта си Пламен Димитров завърши са цитат на полк. Дрангов: „За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник “Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само отгоре надолу!”

След него реч държа Цветелин Пенков от софийската организация на БНС. Той наблегна на голямата отговорност, която носим пред подвига и саможертвата на герои като полк. Дрангов. Защото именно от нас зависи, саможертвата на героите да не остане напразна и граденото от предците ни да не бъде разпиляно. Всеки, който счита себе си за националист е длъжен да поеме тази отговорност и да следва пътя, който ни е посочен от славните ни предшественици. Във времена като днешните, когато самото ни оцеляване като народ е поставено на карта, в примера на Дрангов и в писменото му наследство можем да открием онзи нравствен компас, който да ни изведе на верен път и да спаси народа ни от гибел. Но дали ще го последваме, зависи единствено от нас. Пенков подчерта, че именно убежденията, които имаме и осзънаването ни като националисти в днешната обстановка ни различава от масата, а промяната ще дойде единствено от нас самите. Той завърши с призив към всички, които се определят като националисти никога да не губят своя идеализъм, както и да не помислят за умора или отказ, а да помнят примера на герои като полк. Борис Дрангов.

В края на церемонията, присъстващите поднесоха цветя на паметника на героя, след което застанаха на колене и запазиха минута мълчание в негова чест.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X