С настъпването на летните жеги прохладата на планината става все примамлива. Но не само горещото време беше причината няколко национални активисти от Български Национален Съюз и Национална Легия на Българската Младеж да изберат изминалите почивни дни, за да проведат първия сериозен поход за годината. Тръпката от това да изкачиш един от най-недостъпните върхове в България и същевременно цял ден да се любуваш на красотите на Пирин планина беше основната мотивация на националистите да предприемат това предизвикателство.
Връх Джангал беше набелязан за изкачване още преди 2 години, когато БНС организира поход до един от първенците на Пирин – връх Полежан. Още тогава силно изразеният му алпийски профил и стръмните склонове привлякоха вниманието на любителите на планинските преходи сред членовете и симпатизантите на Съюза. Затова съвсем логично, когато се обсъждаше програмата на летните походи на организацията, на първо място беше поставен именно връх Джангал.
За да могат да се подготвят по-добре за самото изкачване, националистите тръгнаха от София още вечерта на предишния ден и преспаха близо до село Добринище. Така успяха да станат рано на следващата сутрин и да се качат на лифта за хижа „Безбог“, веднага след неговото пускане около 8 часа. От хижата започна и самия преход, който в първите 3-4 километра преминаваше по сравнително полегат терен, докато не стигна до Попово езеро. На неговия бряг бе направена кратка почивка за подкрепителна закуска, която беше изключително нужна, тъй като предстоеше да бъде атакуван много стръмния склон към върха.
Водачът на групата беше решил, че изкачването ще се извърши по северния склон, а слизането ще стане по южния, за да може да се види максимално много от пленителната природа в тази част на Пирин. Това обаче беше не леко изпитание, защото на някои места по този склон наклона беше повече от 45% и националистите буквално трябваше да се катерят по скали и огромни морени, както и да си пробиват път през клекове и снежни преспи (защото на практика нямаше маркирана пътека), за да достигнат своята цел. Но след около час и половина изкачване връх Джангал и неговите 2730 метра височина бяха покорени.
Положените физически усилия бяха възнаградени многократно с гледката, която се разкри пред тях. Благодарение на хубавото, ясно време от върха можеше да се види добре не само заобикалящия го циркус, но и по-далечни точки, като например връх Вихрен.
На Джангал националистите си починаха добре от изморителния път и обядваха с храната, която си носеха. Остана им време и за кратки разговори с другите туристи, които бяха изкачили върха, както и, разбира се, да си направят няколко снимки за спомен.
След около 45 минути трябваше да поемат по пътя надолу, защото искаха да стигнат до хижа „Безбог“ докато все още работи лифтът и могат да слязат с него от планината. Въпреки че сега се спускаха по южния склон, който беше малко по-полегат, не им беше леко, защото терена беше изключително техничен и на много места им се налагаше да преминават през големи масиви от морени. А, особено когато човек е вече изморен, ходенето по тези огромни камъни крие рискове от падане и съответно контузии.
Но групата премина благополучно през всички изпитания, които им предложи величествената планина и стигна обратно до Попово езеро, а от там и до хижа „Безбог“ само 10 минути преди края на работното време на лифта.
Когато се върнаха в квартирата си близо до Добринище, родолюбците-планинари бяха доста изморени, но и същевременно безкрайно удовлетворени от изпълнения с положителни емоции и преживявания ден.
Безспорно българските планини и нашата пленителна природа имат това прекрасно качество – да събуждат наново любовта ни към Родния край и същеврено времето, прекарано сред тях, да заздравява другарството на тези, които се борят за един общ идеал. Затова и участието в такива походи е силно желателно за всички националисти.
