Едно от нещата, които едновременно предизвикват волята и тялото на човека, но и му предоставят мигове изпълнени с живот, спокойствие и гордост са дългите преходи сред природата. Тези изживявания са нещо, към което младежите от организацията се стремят и намираме за сплотяващо.
Затова през почивните дни, на 1 и 2 октомври, младите националисти поеха по един дълъг и труден маршрут из Витоша, който вече веднъж е покоряван. Целта беше да се изкачат връх Камен дел и перлата на планината Черни връх, минавайки през Боянския водопад, след което да се слезе по южната склон на планината до заслон Смильо. След пренощуване в заслона целта бе достигането през извор ‘’Живата вода’’ и накрая село Боснек.
В ранната съботна сутрин преди първите слънчеви лъчи да се покажат, младежите се събраха в началото на пътеката за Боянския водопад и започнаха стръмното изкачване.
По това време на деня се усещаше предимно хладнина, която бе постоянно съпроводена от влажността на местността около водопада. Изминаването на скалистите пътеки до самия водопад бе сравнително кратко и преди групата да се усети, слънцето бе изгряло и озаряваше величествения витошки водопад пред очите им. След бърза почивка групата продължи своето изкачване към ветровития връх Камен дел.
Жегата настъпваше все повече, но благодарение на укапващия есенен лес имаше и прохладни моменти на сянка. Преди да се качат до Камен дел, националистите спряха в уютната едноименна хижа, където заредиха своите сили с местния билков чай, след което продължиха монтонния си преход нагоре. След няколко часа те излязоха от гористата част и се озоваха на широките ветровити полета преди върховете. Първия от тях бе достигнат сравнително бързо в рамките на няколко минути. Камен дел не изневери със своя ветровит характер и прекрасна гледка към столицата.
След това започна най-тежката част от целия преход, а именно изкачването на най-високата точка на Витоша планина. Времето се влоши, спусна се гъста мъгла порой и започна да вали силно. Това предложи на младежите едно добро изпитание, което бе съпроводено с кал, умора и пронизващ вятър. Черни връх бе обвит в бяла пелерина и това му придаваше още по-подобаващ вид за името му. Крачка след крачка групата успя да стигне до познатата уютна чайна на върха. Там бе направиха една по-дълга почивка и силите на групата бяха презаредени от топлите гозби.
Силният вятър се оказа, че има и положителна страна, защото след приключването на почивката бе изчистил върха от мъгла и буреностни облаци и откри красотата на върховитата местност. Младежите се отправиха по полегатите полета и склонове към една по-дива и сякаш различна планина. Именно разнообразието на планината и променливото време направиха пейзажите по-красиви и чутовни. Спускането до заслона беше доста дълго и с монотонна крачка, но прекарано в разговори и с нови сили, младежите не усетиха тежестта на пътя. По време на спускането зад тях се събираха отново буреносни облаци, които се спускаха към южната част на Витоша, докато времето пред тях бе все още слънчево и топло.
Смильо е малък заслон, скрит в началото на горите и гледащ над пресичащите се горски пътища край него. Не е по-голям от една стая, но има двете най-важни неща за преспиване в планината – топлина и покрив. След пристигането родолюбците се заеха да разчистват заслона, да съберат дърва за огрев и да разпределят местата за спане. Остатъка от вечерта премина в приятната разговори между съратници край топлината на печката и бушуваща гръмотевична буря отвън.
Сутринта бе студена и тиха и след кратка подготовка групата продължи по горските пътеки, които бяха обляни от руса и показваха следите от изминалата буря. Времето бавно се затопляше, докато групата се радваше на различните пейзажи – реки от зелени витошки камъни, студени потоци, високи гори, пожълтели полета. Километър след километър младежите завиха по последния завой из полетата и нявлязоха в гористата местност край извор ‘’Живата вода’’. Там се намират чешма, заслон и пещера в непосредствена близост, покрити от дълбоката, прохладна сянка на гората около тях. Чешмата изобразява гранитната главата на змей и е с непозната датировка, което я прави още по-загадъчна и красива, а на около 200 метра може да се стигне и до малката пещера с нисък вход. Малко след краткото любоване на тишината и планинската вода, пътуващите стремглаво продължиха към крайната си цел – село Боснек.
Умората оказваше своята роля и групата вървеше по-бавно от нормалното. Калните пътеки затрудниха крачката допълнително, но след няколко последни километра младите националисти бяха посрещнати от една живописна гледка. Пред тях се изправиха първите спретнати къщи, а в слънчевите полета около тях вървеше добитък от коне и овце по зеленисто-жълтата трева. Слънцето грееше ярко и зареди прекрасната гледка умората сякаш остана само спомен. Заслужено прехода приключи в местния ресторант, след което всички поеха с коли обратно към столицата.
Походи като този трябва да са често случващи се изпитания за младите българи, които искат да изградят в себе си любов към Отечеството и добродетели като постоянство и непреклонност. България ни предоставя всички възможност да я обикнем по-силно и в този процес да превъзмогнем себе си.
