На тази дата през 1907г. в битка с турски войски загива войводата на ВМОРО Пандо Кляшев. Заедно с него кости оставят още няколко български революционери.
Пандо Кляшев е роден в с.Смърдеш, Костурско през 1882г. Присъединява се към Революционното братство на Иван Гарванов в Солун. След разпада му на 18-годишна възраст Пандо Кляшев се включва в редиците на ВМОРО. През 1901г. е четник при Марко Лерински. По време на Илинденско-Преображенското въстание предвожда чета и заедно с Васил Чекаларов участва в превземането на Клисура и Невеска и атаката над турски аскер в с.Вишени. След краха на въстанието се връща в България, а през 1904г. отново заминава в Македония с чета. Пандо Кляшев загива на 25-годишна възраст с цялата си чета в битка с турците край с.Древновени, Костурски. С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев, Петър Клянев, Нумо Марковски и Васил Хаджипавлов.
За него Любомир Милетич пише: “През зимата на 1904г. Се запознах с Кляшев, който ми направи особено добро впечатление не само със своята угладена и твърде приятна външност, но и със своя здрав разсъдък, интелигентност, скромност и характер… И Кляшев ме удиви със своята свежа памет, като отговаряше на въпросите ми казателно дати, имена, описания на дребни случки, биографични данни за разни второстепенни личности, четници и пр., както читателят по-долу ще види в самите спомени. Една меланхолична доброта дишаше от тоя и на глед благ и хуманен родолюбец, та дори невероятно ми чинеше понякога, че същия тоя младеж в можел да върши и жестокости, за които сам разказваше. Но и патриотичното му чувство, което не бе престанало да го въодушевява, беше толквоа дълбоко, а вярата му в правотата на македонското народно дело бе толкова непоклатима, щото не е чудно, ако в името на тая вяра той е бил способен в дадени моменти всичко да върши, за да изпълни своя дълг, както той го е разбирал.”
