Декларацията по повод 70-годишнината от края на Втората световна война в Европа, която парламента прие е повод да се замислим, какво наистина ни донесе окупацията на България, дълго време представяна ни като “освобождение”. В тази връзка ви предлагаме един текст на нашия съратник Любомир Липошлиев.
От какво ни “освободи” Съветската армия? На първо място може да се каже, че Червената армия ни “освободи” от Вардарска и Егейска Македония.
Ето какво показват фактите:
На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Това става възможно благодарение на германския дипломатически натиск оказан на Румъния, а не на “Соболевата акция”, както ни лъжеха доскоро в учебниците по история.
След навлизането на германските войски в Югославия и Гърция са ни върнати и земите населени основно с българи във Вардарска и Егейска Македония. Така на 19 април, наречен “Българския Великден”, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия.
По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка.
Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия,
Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор и така се осъществява националният ни идеал за обединение на българите в една държава.
По спомени на възрастни хора живели по това време, германските войници са се държали изключително любезно към местното население, няма регистрирана нито една кражба или изнасилване или друго престъпление.
Моята баба ми е разказвала, че в тяхната къща е имало настанени германски войници, които са си плащали за всяко нещо, което са консумирали.
При друг случай те са и поискали една тава за да си приготвят някакво ястие , след което тавата и е върната измита.
За разлика от тях, поведението на “армията–освободителка”, в нашата страна е описано достатъчно красноречиво от Чарлс Ланиус , специален кореспондент на авторитетното американско списание “Рийдърс Дайджест”, който по време на деветосептемврийския преврат се е намирал във България:
“Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им.
След няколко злополучни случая, обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат”.
“Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде бившите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници са били разстрелвани или пребивани до смърт”.
След 1944 година, руските войски “освобождават” по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници.
В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:
” Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии това поведение предизвиква голям отзвук.
Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения и извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.
Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)
За зверствата на руските войски в Германия може да се напише цяла книга. Може спокойно да се каже, че Червената армия “освободи” цяла Източна Европа, налагайки и дивашки комунизъм.
В така наречената “Отечествена война” около 30 000 млади българи загинаха в една напълно безмислена за нас война, срещу довчерашният ни съюзник, върнал ни обратно изконните български земи в Македония и Добруджа.
Твърденията че нямаме териториални загуби
(спрямо териториите , които сме имали преди началото на войната), защото сме дали тези жертви, са доста наивни и смешни, защото едва ли “Бащата на народите” – Сталин, който преди войната е избил милиони свой сънародници “без да му мигне окото” , се е интересувал от нашите жертви и от това че сме били обявили война на Германия в последния момент преди да нахлуе Червената армия във България – на 8 септември 1944 г.
Той се е интересувал единствено от това, в Съветската сфера на влияние (договорена на Ялтенската конференция през 1945 г., в която влиза и България) да попадат повече територии, а не заради братска си любов към нас.
На второ място възпитаниците и последователите на “великия Съветски съюз” – българските комунисти ни освободиха и от националния ни елит и издигнаха на власт селяни, дошли от най – затънтените български села.
Резултатите от тази политика са известни – България се превръща в едно “царство” на простотията и долните човешки страсти, последиците от които тегнат върху нас и до днес.
Националния нихилизъм достига до такива граници, които човек трудно може да си представи – в цялата страна се веят само червени знамена и нито едно българско, хора са арестувани и пребити, защото са поставили български флаг на домовете или магазините си вместо съветския, отрича се всичко направено преди преврата, българските офицери воювали за Родината са обявени за “царски офицери” и по-голямата част от тях са избити без съд и присъда или са изпратени по лагери.
Политиката спрямо Югославия става изключително угодническа и нагаждаческа, дори и без следа от някакво национално достойнство.
В Пиринска Македония са изпратени за “учители” сърби, които да наложат “македонско” самосъзнание на чисто българското население живеещо там, за да се осъществи проекта наречен ” Балканска федерация ” – доминирана от Сърбия измислена федеративна държава, включваща и Пиринска Македония в територията си.
Добре че през 1948г. настъпва разрив в отношенията между Сталин / един от главните архитекти на “македонската нация” / и Тито и договора е разтрогнат, иначе в противен случай щяхме да се “освободим” и от Пиринския край.
Текстът е със съкращения, публикуван е за пръв път през 2010 г.
това не отговаря на фактите в историята е описано всичко точно така като е било,а не както е угодно на някого сега с тез писания за пренаписване на историята защото сега сме проамерикански слуги но утре сащ ще са територия без история-бита карта, и пак ще излезе истината наяве…..
Руски трол.. още не е написана истината
Много вярно написано.
Абсолютно вярно
Опитайте се да използвате препинателните знаци правилно. Човек трудно би схванал мисълта ви. Опитвате се да кажете нещо, но наистина е много затормозяващо да се разбере какво точно.
Моя дядо ми е разказвал много пъти, че като са дошли немците не са се настанили на хората по домовете, както са го направили комунягите, а са си построили сгъваеми бараки. Раздавали на децата кръгли шоколади и им подарили истински футболни топки, а не калчищените с които са ритали. Даже са построили мост и са ремонтирали кубето на църквата без пари. Дядо казваше: Една жена и една кокошка не закачиха. Винаги спретнати, чисти, миеха се на чешмата голи до кръста и бяха много вежливи. Винаги с музика маршируваха и ботушите им светеха от чистота. Лекуваха болните и пострадалите безплатно и бяха вечно усмихнати. Идват комунягите и веднага с шпагина гърми и вика: Дайте ракия и вино. На единия крак обут с ботуш, а на другия с цървул, мръсни, въшлясали. Когато си свали ушанката за да му налея в нея вино, вътре от мръсотия беше се спекла. Постоянно крадат животни и изнасилваха жени и момичета.
Има не малко убити комунисти от комунягите, понеже са се застъпвали за някоя жена или за животното на бедна старица. Дори Г. Димитров е говорил със Сталин да се спре този терор, но Сталин не му е обърнал внимание.
Абсолютна истина. И благодарение на свинарите, станали генерали и овчарите, станали министри, сме на това дередже. И още не можем да се оправим, благодарение на техните "достойни" потомци, рускогъзолизци и безродници..
От държава, хранеща Европа, привличаща гърци на работа тук и с армия, с която се е съобразявала същата тази Европа, за 50 г. се превърнахме в просяците на Европа. И доста индивиди /не казвам хора/, със зъби и нокти се мъчат да останем такива.
За коя 'истина' говорите? Аз лично предпочитам да вярвам на фактите и документите, не на фалшивата история писана някъде в СССР! Освободители или поробители? ..по-скоро второто!
Не виждате ли, че човека е неграмотен!? Сигурно е луд или умнствено изостанал. От стилистиката му си личи умствения багаж. Жалкото в случая е, че въпросния путинофил гласува наравно с нас.
Да това е самата истина за съжаление!
Това е пропаганден материал, а не информация. 1. Крайовската спогодба е резултат на пакта Молотов- Рибентроп. Соболевата акция е съветски опит възползвайки се от националния ентусиазъм след подаръка Южна Добруджа да се наложи тотално съветско влияние; впрочем, Сталин пише на Борис Трети, че ако българската армия продължи завземането до делтата на Дунав, СССР няма да противодейства. Борис отказва. 2. Македония, Тракия и Поморавието са ни дадени ЗА ВРЕМЕННО АДМИНИСТРИРАНЕ. Когато България излиза от войната, Хитлер кани Иван Михайлов да оглави “независима Македония”, но той благоразумно отказва. 3. македонистките напъни на БКП са част от идеята за федерация на южните славяни, в която няма да има вражда между българи и сърби (утопия от типа на днешната утопия, че “в НАТО и ЕС няма да има антибългарски македонизъм”. 4. Грабежите (инцидентни) по време на навлизането на Червената армия са наказвани безпощадно. Големите грабежи са дело на наши комунисти. 5. Вярно е, че във вакханалията след 9.09. са избити И много невинни люде, но са избити И МНОГО ВИНОВНИ, извършили кървави злодеяния срещу собствения си народ – няма нормален човешки ум, който да приеме избиването на деца и младежи и демонстрациите с трупове и рязани глави на мегдана. Част от тия злодеяния днес са повод на македонистките лъжци да ни наричат “фашисти” и “варвари”. 6. Да, съветската армия изнесе немалко провизии оттук, но преди това четири години хранехме безвъзместно на “клирингова спогодба” германците, а те бяха и собствениците на мините в Македония и Косово…повтарям, срещу “временно администриране”. 7. И да, Британия на мирните преговори в Кайро на Мушанов и после в Париж подкрепя гръцките териториални претенции (Югославия няма такива, защото се надява на Пиринско в рамките на федерацията). И смъртта на нашите 30000 българи (както и на загиналите в партизанското движение!) е аргумент за мекото отношение към България, жест на британците като компенсация за отказа им да удовлетворят желанието на Сталин да получим статут на съвоюваща страна (заради този отказ СССР официално не поставя такова изискване, а чрез делегациите на Беларуска ССР и Украинска ССР опитва “да запази лице” пред българите – отказът обаче и претенциите са британски!), факт е, че Сталин в ранните преговори с Чърчил предлага намеса на Турция с компенсация за участието и през българското Черноморие, но това е още през 1941-а.