През изминалата събота Борис-Михаил попТодоров, член на младежката организация на БНС, изнесе лекция на тема „Оловните години“. Период изпълнен с насилие и убийства, който оставя трайни следи в най-новата италианска история. През 70-те години на миналия век разделението в тамошното общество между фашисти, комунисти и капиталисти е било толкова голямо, че Италия е разтърсена от стотици атентати, отвличания и убийства.
Борис беше разделил материалите на две части. Първата беше кръстил „Черният тероризъм“. Там лекторът беше събрал много информация за атентатите и убийствата извършвани от фашистките движения като започна с „Ordine Nuovo”. Организацията, която след забраните става известна и като „Ordine Nero”. Водачът на Ordine Nuovo Пиерлуджи Конкутели придобива печална известност с едно от знаковите убийства по това време на магистратът Виторио Окорсио известен с антифашистките си позиции. Негови са думите „Лично ще вкарам в затвора всеки един фашист и ще прочистя улиците от черната зараза. Не ме интересува дали ще ги залавяме живи или мъртви.“ След това изказване Конкутели го причаква и разстрелва в неговия автомобил, докато Окорсио пътува към работа.
Тяхната терористична дейност продължава и през 1969 г. с „Клането на Пиаца Фонтана“ в централата на „Banca Nazionale dell’Agricoltura“, където загиват 17 човека, а ранените са 88 и последвалото „Клане Пиаца де ла Луджия“ извършено по време на протест на антифашисти в Бреша. Няколко фашисти поставят врзивни устройства в кофи за боклук намиращи се под арките на двореца, където част от левите са се събрали. В следствие на взрива умират 8 души, а над 102-ма са ранени.
След това дойде ред на младежко фашистко движение “NAR” съкратено от Nuclei Armati Rivoluzionari. То е отговорно за един от най-големите атентати по това време, а именно взривената гара в Болоня през 1980 г. Там загиват над 80 души и над 200 са ранени, а като основни извършители са сочени Джорджо Вале и Гилберто Кавалини.
Лекцията продължи с „Клането в централата на феминисткото радио “Донна“, където NAR разстрелват в ефир 7-те водещи и опожаряват цялата сграда, а в засекретените документи по делото има запазен аудио запис в момента на разстрела. Поводът е тяхна подигравка с паметта на един от жервтите Франческо Чиавата след „Клането на Ака Ларенция“, когато антифашисти убиват членове на MSI.
Борис разказа и за редица убийства на полицаи, сред които известното убийство на капитан от държавната полиция Фрначеско Страулу, а също и за покушението на Марио Амато.
Втората част премина под заглавие „Червеният тероризъм“ и бе посветена на „Червените бригади“, “Италианската комунистическа партия“ и още няколко левичарски групи.
Започна с отвличането и убийството на прокурор Алдо Моро, водачът на „Християн-демократическата партия“. Алдо Моро е причакан на улицата малко след дома си, където е организирана засада с няколко автомобила. Моро е отвлечен, а неговите охранители са убити на място. Идеята на комунистите е да търсят размяна и срещу Моро да получат амнистия за всички леви активисти, които са осъдени или арестувани от правителството без да вземат предвид факта, че Алдо Моро не е повече важна фигура в политическия живот. След като не успяват да издействат тази размяна следва опит за откуп, който обаче също е неуспешен, а в резултат на това 24 часа по-късно Моро е намерен застрелян в багажника на Фиат, изоставен в една от римските улици.
Следващото убийство, за което стана въпрос е на осемнадесет-годишния Серджо Рамели, който дори не е част от фашисткото движение. Рамели започва да учи в Техническия университет в Милано, където е пребит почти до смърт след като комунисти студенти от същото учебно заведение го обявяват за фашист заради едно негово есе, в което осъжда политическите убийства на младежи в Италия. Следват още няколко тежки побоя в различни точки на града и той напуска гимназията, но тормозът не приключва дотам. Група от възрастни мъже активисти на лявото движение го причакват пред дома му. Повалят го на земята и го пребиват до смърт с гаечни ключове.
След смъртта на Серджо, тормозът се прехвърля над семейството му, което напуска родната къща и Милано, за да се спаси. Историята на това момче е една от най-зловещите в италианската история.
Последва разказ за „Клането на Ака Ларенция“ през 1978г., когато членове на „Nuclei Armati per il Contropotere Territoriale“ нападат централата на MSI. В нея се намират няколко младежи-активисти, които изработват плакати за предстоящо събитие, а върху тях се изсипва дъжд от куршуми от чехословашки картечни пистолети. Един успява да се спаси, един е убит на място, а Франческо Чиавата е ранен, но опитва да избяга. Нападателите го преследват и встрани от входа на централата го разтрелват в гръб. Веднага след случката за минути се събират членове на MSI и организират бдение в памет на жертвите, докато много техни другари започват светкавични акции за отмъщение по улиците на Рим. По време на възпоменанието на мястото на атентата журналист, който снима събитието, хвърля цигарата си в прясната локва кръв на Чиавата отприщвайки гнева на събралото се множество. Полицията, която е на място опитва да потуши безредиците, докато един полицаи вместо да стреля във въздуха насочва пистолета си към тълпата и хладнокръвно убива един от младежите.
Следват вълна от убийства и атентати като властите официално регистират 658 въоръжени фатални нападения само през 1979 г.По време на лекцията бяха разгледани множество случаи, но за съжаление времето нямаше как да бъде достатъчно за много от детайлите. След лекцията имаше много въпроси свързани с гореизложените събития. Заключението на лектора бе, че тежката вълна от насилие между държавата, фашисти и комунисти за съжаление не е приключила в Италия, тъй като италианското общество е разединено от векове и няма надежда за смекчаването на това разединение, дори с оглед на събитията от последните месеци.
