„Аванти рагаци“ – песента, превърнала се в символ на националните движения в Европа

На 23 октомври се навършват 70 години започването на Унгарското въстание. Това надигане на унгарците срещу комунистическата диктатура в страната и съветското влияние и до днес е един от най-ярките изрази на антикомунистическа съпротива и непримиримата воля на един народ да живее свободно от червен гнет. За да почетем тази годишнина и подвига на храбрите маджари, записахме за първи път на български песента, която се превърна в символ на този подвиг.

„Avanti ragazzi di Buda“ е една от най-разпознаваемите политически песни на европейските националисти. Посветена на Унгарското въстание от 1956 г. срещу съветското господство, тя се превръща в музикален символ на италианските, а след това и на общоевропейските национални среди и на паметта за младите унгарци, въстанали срещу комунистическия режим. Макар често да е възприемана като бойна песен на италианските националисти, историята ѝ е неразривно свързана с едно от най-драматичните събития в следвоенна Европа.

Песента е известна още с началните си думи, „Avanti ragazzi di Buda, avanti ragazzi di Pest“, тоест „Напред, момчета от Буда, напред, момчета от Пеща“. Те се превръщат в призив към съпротива, който надхвърля първоначалния контекст и впоследствие придобива собствен политически живот.

Унгария, 1956 г. Шест дни надежда и съветски танкове

За да се разбере посланието на песента, трябва да се върнем към октомври 1956 г. Унгария е под комунистическо управление и съветско влияние, а недоволството срещу политическите репресии, икономическите трудности и външния контрол постепенно се превръща в открит бунт.

На 23 октомври студентска демонстрация в Будапеща прераства в общонародно въстание. Към студентите се присъединяват работници, интелектуалци и обикновени граждани. Сред исканията им са политически свободи, оттегляне на съветските войски и край на еднопартийната диктатура.

Въстаниците се изправят срещу силите на унгарския режим, а след първоначалното отстъпление на съветските войски Москва предприема мащабна военна интервенция. На 4 ноември започва новото съветско настъпление, подкрепено от танкове и значителни военни сили. Съпротивата е смазана, хиляди унгарци загиват, а стотици хиляди напускат страната.

Именно тази трагедия стои в основата на песента. В нея младите унгарци са представени като хора, готови да рискуват живота си за свободата, докато останалата част от света наблюдава трагедията, без да се притече на помощ.

Особено силен е образът на съветските танкове, които смазват въстанието. Контрастът между младежкия порив за свобода и превъзхождащата го военна мощ превръща песента в разказ за обречена, но достойна съпротива.

Раждането на песента през 1966 г.

„Avanti ragazzi di Buda“ е създадена през октомври 1966 г., десет години след Унгарското въстание. Автор на текста е италианският сценарист, режисьор и сатирик Пиер Франческо Пинджиторе, а музиката е написана от Димитри Грибановски.

Песента се ражда в средата на италианската културна среда около театралната трупа Il Bagaglino. Първият ѝ известен изпълнител е актьорът Пино Карузо.

По-късно Пинджиторе обяснява, че го е подтикнало желанието да припомни това събитие, което според него рискувало да остане почти забравено в Италия. В условията на Студената война Унгарското въстание поставя неудобни въпроси пред европейската левица и пред политическия ред, разделил континента на два блока.

Защо песента се превръща в символ на националните движения?

Макар да е създадена като песен за Унгарското въстание, с течение на времето „Avanti ragazzi di Buda“ придобива ясно политическо значение в Италия, а впоследствие и в цяла Европа. Тя се разпространява сред младежките патриотични среди и постепенно се превръща в тяхна любима песен.

За тези среди Унгария от 1956 г. е символ на съпротивата срещу комунизма, но и на готовността на цяло едно поколение да се изправи срещу политически ред, който смята за несправедлив. Песента придобива значение, което надхвърля конкретната историческа случка и се превръща в израз на политическа идентичност, вярност към историческата памет и противопоставяне на идеологическия конформизъм.

През 2020 г. италиански сенатори внасят законопроект, предлагащ песента да бъде призната за израз на ценностите, свързани с възникването и развитието на Италианската република, и да бъде изучавана в училищата в контекста на съветските репресии в Европа. Законопроектът обаче не е приет.

Популярността на „Avanti ragazzi di Buda“ постепенно излиза от границите на Италия. Появява се унгарска версия, а след това песента бива преведена и на други европейски езици и се изпълнява в акомпанимент на различни музикални инструменти.

Шестдесет години след създаването си песента продължава да се изпълнява в цяла Европа както в националистическите, така и в средите футболните ултраси, като предизвиква силни емоции.

Тази година, по случай 70-годишнината от подвига на унгарския народ, за първи път записахме видеоклип с песента, преведена и изпята на български. С това изпълнение искаме да поздравим и нашите унгарски съратници от „Легио Унгария“, които тази вечер ще излязат по улиците на Будапеща, за да почетат подвига на своите славни предци – антикомунисти тогава, антикомунисти и днес!

Напред, о, момчета от Буда,
Напред, о, момчета от Пещ!
Студенти, работници и селяни,
Слънце не изгрява веч от Изток.

Бдяхме през цялата нощ,
Нощта на стотиците месеци,
Бленувайки дните на октомври
Зората на унгарските младежи.

Помня, че имаше пушка,
Чакам те, носи я на площада,
Скрита сред тетрадки и учебници.
И аз ще нося моя пистолет.

Шест дни и шест славни нощи,
Трая тази наша победа,
Но на седмия все пак пристигнаха
Руснаците със своите танкове. 

Машините костите ни чупят,
Никой не идва ни на помощ.
Светът остана сал да гледа,
Седнал на ръба на наший гроб.

Момиче, не казвай на мама,
Не казвай, че довечера ще мра.
Но кажи й, че хващам гората
И ще се върна през пролетта.

Съратници, обречени сме ние,
Наща революция е изгубена.
След малко ще ни вържат очите
И сложат пред стената за разстрел.

Съратнико, отрядът ни напредва,
Падат вече първи и втори,
Почивката ни вече приключи,
Погребана е честта на света.

Съратнико, пушката си скрий,
Къде е текло пак ще тече,
Един ден в редици ще се върнем
И от планините най-сетне ще слезем.

Напред, о, момчета от Буда,
Напред, о, момчета от Пещ!
Студенти, работници и селяни,
Слънце не изгрява веч от Изток.