Статия посветена на Организацията публикува един от най-четените скандинавски вестници „Aftonbladet“ (издание с традиции от 1830 г.). Материалът е на известната шведка журналистка Ана Роквал (Anna Roxvall) и фоторепортера Йохан Персон (Johan Persson). Публикацията е част от поредица статии, посветени на набиращия все повече сила национализъм в България и Европа.
Публикуваме пълен превод на статията с уточнението, че не сме съгласни с определени внушения в материала, некоректни твърдения (например това, че Луков е антисемит) и начина по който са интерпретирани определени наши изказвания. Имайки предвид обаче, крайно либералният и политически коректен характер на шведските медии, публикацията минава за относително обективна:
„Тук никой не вярва в демокрацията
Нощта се спуска над София и апартаментите на ниските етажи се превръщат във витрини. Недалеч от градската болница, от приземния етаж на сграда се процежда светлина към улицата. В помещението около 20 души, наредени като под строй, гледат с внимание напред. Някои са в черни униформи с барети, има и един носещ кафява риза, напомняща СС-овски стил. Това е седмичното събрание на младите националисти от Български Национален Съюз. Пред събралите се реч държи водача на местната организация Пламен Димитров. Заобикалят го карти с историческите граници на България, снимка на националният герой Васил Левски, борил се срещу турците, както и портрет на антисемитския генерал Христо Луков.
Тук се поддържа романтичният спомен за добрите стари дни, когато България е била голяма сила, когато мъжете са били мъже и когато е имало ред. В противовес – днес страната е разкъсана, бедна и корумпирана.
– Тези, които заграбиха властта след 89-а година имат една единствена цел – да задържат тази власт на всяка цена. Те създадоха една своеобразна нова аристокрация от тотални дегенерати. Те контролират партиите, икономиката, бизнеса – да, те контролират всичко, казва Пламен Димитров.
Политическите виждания, които защитава той нарича национализъм. Те имат своята специфика: България за етническите българи, начело със силен лидер. За Димитров и останалите, не просто българската демокрация има проблеми, те виждат самата демокрация като проблем:
– Така се унищожава нацията. На всеки четири години идва нова партия, чиято единствена цел е да заграби колкото може повече.
Сериозните проблеми на България не са тайна. Преди шест години, страната бе първата държава в ЕС, чиито субсидии бяха спрени заради корупция и лошо управление. В последния си доклад, Европейската комисия отбелязва, че напредъка е бавен и че България има проблеми с организираната престъпност и независимостта на съдебната система.
– Има голямо разочарование, че нищо не се е променило съществено след падането на стената (имат се предвид демократичните промени след 89-а – бел.пр.). По един или друг начин, същите хора са на власт – казва Радослав Стоянов, анализатор на Български хелзинкски комитет, една от големите правозащитни организации в България.
Членството в ЕС не успя да промени това усещане. Под една трета от българите считат, че то изобщо е довело до някакво подобрение. За последните две години, България имаше три правителства, а миналата година страната бе разтърсена от най-големите протести за последните 16 години. Шестима души се самозапалиха, протестирайки срещу високите цени на електроенергията и ниския жизнен стандарт.
В общество в което, едва един на четирима има доверие на управниците, крайно десни и популистки партии намират благодатна почва, с техните прости послания, обвинявайки елита, ЕС и малцинствата.
На масата в приемната (на БХК – бел.пр.) има вестник на популистката партия „Атака“. Сред лозунгите на партията за предстоящите евроизбори се открояват: „не на еднополовите бракове, не на инцеста“, както и „не на зависимостта на ЕС от САЩ“.
– Както виждате, това е най-неотложният проблем – казва Стоянов подсмихвайки се – Няма истински дебат за еднополовите бракове в тази страна.
Като много други пост-съветски държави, България има слабо гражданско общество и Стоянов счита, че няма реални противодействащи сили на популизма и ксенофобията. Такива идеи могат да бъдат разпространявани относително лесно по медии и на улицата.
– Твърде малко са хората, надигащи глас срещу тях. Като цяло те са приемат добре от голяма част от обществото – казва той.
Полицията не е в състояние да разследва престъпления от омраза, смята Стоянов и според него, българското училище въобще не обучава учениците за основни човешки права и въпроси свързани с малцинствата. Според него цари невежество и основният фокус е върху борбата на България за независимост от Османската империя.
– Ние в България все още в някаква степен се виждаме като подтиснато малцинство. Това значи, че битува идеята, че небива да допускаш други малцинства да набират сила, защото „може да се случи отново“ – казва той.
Според него този страх е използван от крайно десните във връзка с имигрантите от Сирия, прииждащи в България през последните две години. Само няколко дни по-рано, на сирийско семейство се наложи да напусне наетата от тях къща в провинцията, след като тълпа гневни хора от селото ги прогони. В последвалия дебат, още веднъж може да се чуе историята.
– Онзи ден, известна фигура от екрана заяви, че бежанците са мюсюлмани и това може да е началото на едно завръщане на Османската империя – казва Стоянов.
Формалната част от събранието на младите националисти е приключила. В малкият фитнес към помещението, Цветелин Пенков тренира на лежанката. Новата татуировка на левият му бицепс подскача нагоре-надолу. „Убивай, не щади; умри, но победи!“, гласят последните редове от цитата на българският полковник Борис Дрангов. За младите националисти е много важно да поддържат добрата си физическа форма. Освен заниманията във фитнеса, членовете на БНС тренират и техники за самозащита. Те са убедени в предстоящият колапс на системата.
– Държавата е на автопилот, въпрос на време е всичко да се сгромоляса. Ние считаме, че хората трябва да са подготвени за това. Трябва да работим заедно, да си помагаме – казва Пламен Димитров.
Политическата върхушка или олигархията, както Димитров я нарича, е основният враг. Но голямото циганско малцинство в страната не остава далеч назад. Циганите са описвани като престъпници, нежелаещи да работят и живеещи на социални помощи.
– Трудно е да се каже дали проблемът е културен или етнически (генетичен). Политическата коректност забранява расовите изследвания, казва Пламен Димитров.
Но не остават ли много хора извън обществото, което се стремите да изградите. (намеква се за малцинствата – бел.пр.)
– Очевидно е, че и други етнически групи живеят в страната. Стига те да спазват законите ни, нямаме проблем с това.
Извън фитнеса, някои от по-младите се събират. Наредили са се около телефон и гледат видеоклип. На видеото се вижда цигане натикано в кофа за боклук. Всички се смеят. (бел. – всъщност става въпрос за този клип: http://vbox7.com/play:7d204b98)
Никак не е бляскава картината в България, която описват и НПО-та и десни радикали, но журналиста Елена Кодинова, счита че краските са ненужно черни. Тя по-скоро говори за България като място, където различните етноси са живели заедно от столетия и вижда възхода на националистите като сравнително нов феномен, дължащ се на икономическата криза и бедността.
– Те са по-скоро част от европейска тенденция и резултат от политическата неефективност на партиите. Когато става въпрос да им се противодейства, това е по-скоро културен проблем на местно ниво. В България няма и силна левица, която може да застане като тяхна антитеза, тъй като спомена за съветската ера е още жив.
– Хората са страдали от крайно левите и не им вярват. Роднините на убитите от комунистите през 40-те и 50-те са още живи и много гневни, казва тя.
Това, което може да служи като противодействие, според Кодинова е силна дясна консервативна партия, която да представя работещите. Според нея подобна партия би обединила хората зад здрав патриотизъм.
– Докато основна част от политическия спектър е празен, различни псевдо-десни се появяват и се опитват да го запълнят, ползвайки основно популистки идеи, казва тя.
Време е за младите националисти да се разотиват по домовете. Единствената дама на срещата облича палтото си. Това е 25 годишната студентка по история Десислава. Тя и годенъкт и Милен точно са получили поздравления от останалите за обявения годеж. Десислава се е присъединила към организацията преди 5 години, тъй като се тревожи за страната си. Тя казва, че положението е тежко за почти всички.
– Когато гледате хората по улиците, може да не им личи, но повечето едва плащат сметките си. Аз самата съм на път да създам семейство, но повечето млади хора нямат пари за да сключат брак – казва тя.
– Партиите в парламента гледат да си напълнят джобовете. Най-добрите идеи идват от хората, водещи обикновен живот, разбиращи истинските проблеми – счита Десислава.
– Момчетата тук са единствените, които наистина стоят зад своите идеали. Те не са като останалите. И не са толкова крайни, те са наистина добри хора.
Въпреки това, мнозина ги възприемат като радикали?
– Да, но аз наистина не знам защо, казва тя – гледайки малко замислено – Може би е заради униформите, които момчетата носят. За някои сигурно изглежда странно, но това е символ на дисциплината. Днес дисциплината сред младите е много ниска, а едно общество трябва да има правила за да функционира.
Ана Роквал (Anna Roxvall)“
Снимки: Йохан Персон (Johan Persson)
