Откакто се организира и провежда Луковмарш, ние от Български национален съюз се стремим да съхраним и разпространим спомена за личността и делото на генерал Христо Луков. През годините в които сме проучвали изворите и сме търсили в архивите, едно нещо правеше все по-силно впечатление. Също като много други български герои, ген. Христо Николов Луков е от род изпълнен с немалко бележити личности. В следосвобожденска България именно такива знаменити родове, като Вазови, Дрангови и ред други, допринасят за възхода и отстояването на възродената ни държава. Такъв, без съмнение е и габровския род Лукови. За съжаление, тяхната история не е така позната и поради тази причина на 20 януари в централния щаб на БНС в София се проведе лекция, посветена на някои от най-видните представители на рода Лукови.
Лектор бе Тодор Щраков от младежката структура на Организацията, който се е заел с проучване на темата. Началото на лекция бе малко след 18 часа, като интересът бе голям и залата бе препълнена. Разказът на Щраков започна от родоначалника на рода Иван с прякор Лукът и наследника му Цоньо Луков. След което фокусът премина към тримата синове на Цоньо – Христо, Никола и Иван Лукови. Именно с техните дела започва да се прочува и рода. В презентацията си Щраков ползваше графично пресъздадено родословно дърво, за да илюстрира по-добре роднинските връзки.
Първият от прославилите се братя, чиято съдба бе представена бе Никола Луков, който е и бащата на генерал Христо Николов Луков. Лекторът разказа за неговите ранни подвизи като най-младия опълченец и защитник на Шипка, но и за по-малко познати моменти от живота на знатния габровец. Например за неговия професионален път като съдия, както и за създаването в Габрово на първото дружество на ‘’Червения Кръст’’ в държавата ни, на което Никола Луков е бил председател.
Следващата личност, която бе разгледана в лекцията, бе тази на най-големия от тримата братя – генерал Христо Цонев Луков (чичо и съименник на генерал Христо Николов Луков). Личността му все още не е достатъчно добре проучена, но всичко известно за неговите подвизи и участие във войните за обединение, както и кариерното му израстване в българската армия и заеманите от него длъжности, намери място в лекцията.
Разказът продължи с историята на третия брат, генерал Иван Цонев Луков (другият чичо на генерал Христо Николов Луков). Лекторът разказа подробно за ранните му години в българската войска, завършената от него Академия на Генералния щаб в Санкт Петербург и изпращането му в Русия и Франция като военен аташе.
Иван Луков успява да извоюва името си в историята на нашата държава и войска по време на войните за национално обединение, когато той ръководи Първа софийска дивизия, издигайки се през ПСВ до началник щаб на действащата армия и е един от най-приближените военни до генерал Никола Жеков. Представени бяха и интересни снимки от войната, както и някои от книгите и статиите, които генералът е писал. Обърнато бе внимание и на следвоенните години, в които ген. Иван Луков е председател на Съюза на запасните офицери, както и един от основателите на ‘’Народен Сговор’’. В това си качество той има активна роля за съхраняването на достойнството и целостта на българската войска и държавност.
Аспарух Луков, братът на ген. Христо Луков, беше следващата личност разгледана по време на лекцията. Различните длъжности, които той е заемал приживе, бяха представени подробно със снимки и документи. Работата му в съдебната система, кариерата му в българската полиция като инспектор в дирекцията, началник на държавна сигурност и двата пъти, в които е бил областен директор, респективно на софийска и пловдивска области. Най-подробно бе представено времето му като кмет на “града на липите’”, Стара Загора, название което той дава на града. Инициативите му за павиране на улиците, строежа на съдебната палата, организираните военни и граждански паради, посрещането на немските войски и други интересни прояви бяха разгледани и представени с редки снимки. Животът на този достоен българин завършва в ада на комунистическия концентрационен лагер “Белене”.
В лекцията не бяха забравени и дамите от рода Лукови. Представянето им започна с една от най-изявените български художнички и носителката на златен медал от световното изложение в Париж през 1937 г. – Вера Христова Лукова. Тя е дъщеря на генерал Христо Цонев Луков и братовчедка на генерал Христо Николов Луков. Творческият й път бе илюстриран с множество редки снимки, статии и нейни произведения. Те обхващаха период от завършването й в художествената гимназия в София, през първите й художествени прояви, спечелването на златния медал в Париж, участието й в изложбата на българските художнички в Белград, чак до късния й творчески период във вече социалистическа България.
Последната представена дама бе съпругата на генерал Христо Луков, Невена Лукова.
Бяха показани запазени нейни портретни и семейни снимки. Представени бяха и документи, които показват, че Невена Лукова е била част от дамското дружество на ‘Червения кръст” и дори е стигнала до званието ‘’Старша Самарянка’’.
Лекторът разказа и за премеждията на рода на генерал Луков, след убийството му от комунистическите терористи и репресиите последвали след налагането на комунистическия режим в страната.
Всяка една от тези достойни и заслужили личности умишлено е натикана в забрава през годините на социалистическия “рай”. Престъплението им, в очите на комунистите, е именно тяхната отдаденост на националния ни идеал и живота им в служба на България. За това и целта на тази лекция, както и на самия Луковмарш е да възкреси спомена за тези бележити българи и да вдъхнови младото поколение да следва примера им в борбата за независима и силна България.
