Лекцията за доброволците в отбраната на Прибалтика се състоя при засилен интерес
Въпреки че лекцията беше насрочена за следобеден час в почивен ден, залата беше препълнена с желаещи да научат повече за доброволческите форми в отбраната на една държава. Още преди началото всички места бяха заети и част от присъстващите останаха прави. Сред посетителите имаше хора не само от София, но и гости дошли специално от Стара Загора и Пловдив.
Лекторът Георги Цветков започна изложението си с представяне на доброволческите отбранителни структури в Естония, Латвия и Литва. Той постави акцент върху особеностите на военната доктрина на трите съседни държави. По думите му те следват сходна стратегическа линия, основана на концепцията за т.нар. „тотална защита“. Този модел предполага, че отбраната на държавата не е задача единствено на професионалната армия, а на цялото общество – включително доброволчески организации, резервни формирования и граждански структури и че се уповава на нанасяне на твърде големи загуби на вражеска окупационна армия.
Лекторът подчерта, че ключова част от този подход е и дълбоката интеграция със структурите на НАТО, включително и със сравнително новите му членове – Швеция и Финландия. Балтийските държави редовно провеждат съвместни учения със съюзнически сили и изграждат отбранителните си способности в тясна координация както със съюза, така и със собствените си доброволчески формирования.
По време на лекцията беше отбелязана и съществена разлика в обществените нагласи между балтийските държави и България. Според Цветков населението в Естония, Латвия и Литва е силно осъзнато за напрегнатата международна обстановка и за геополитическата реалност, в която се намират страните им – общата граница с Русия, създава широко обществено разбиране за необходимостта от подготовка и готовност за защита.
Тази нагласа, по думите му, контрастира с българската обществена среда, където темата за евентуална военна подготовка или необходимост от отбранителни действия рядко присъства в масовото обществено съзнание.
След края на изложението лекцията прерасна в оживена дискусия, в която активно се включиха и част от присъстващите. Някои от тях се познаваха лично с лектора и разговорът постепенно премина в по-неформален обмен на мнения. Обсъдени бяха най-вече въпроси, свързани с това доколко подобен модел на доброволчески отбранителни формирования би могъл да бъде приложен в България.
В рамките на дискусията беше направено и разграничение между традиционното доброволчество, с което страната има положителен опит, например при бедствия, спасителни операции и граждански инициативи, и доброволчество, свързано с военна подготовка и използване на оръжие. Именно този аспект, според участниците в разговора, поставя редица правни, обществени и институционални въпроси, които биха изисквали сериозен обществен и политически дебат.
Тази лекция може да се разглежда само като въведение в темата и повод за преосмисляне на темата за организиране на отбраната на нашата родина. И в бъдеще Съюза ще организира подобни събития, с които се цели да се наложат при нас добри практики от други страни и да се наложи разбирането сред българското общество, че ако искаме да бъде свободна и просперираща държава, трябва да мислим сериозно за нашата военна защита.
