На 10 ноември в централния щаб на Български Национален Съюз в София се проведе лекция посветена на българските доброволци в дружините на Джузепе Гарибалди. Лектор бе Борис-Михаил попТодоров, член на младежката структура на БНС, младеж умело владеещ италианския език, сам живял в Италия и лично, и дълбоко опознал културата на народа и. Малко след 18 часа, когато присъстващите бяха изпълнили залата и бяха заели своите места, лекторът им благодари за присъствието и отделеното време и започна своя разказ.
В изложението на своята лекция попТодоров умело представи цялостната турболентна геополитическа картина в историческата епоха, когато Италия все още не е обединена. С интересна предистория бяха разгледани различните републики, кралства и империи, които са си деляли полуострова заедно с могъщото папство в центъра му. Тази част от Европа, както представи и лектора, в никакъв случаи не остава по-назад в бушуващите тогава революции.
Имемнно в тези сложни години се появява на историческата сцена и бъдещият обединител на Италия – Джузепе Гарибалди. Неговият ранен живот попТодоров разгледа в следващата част от лекцията. Роденият в Ница италианец още в своите младини развива уменията си на мореплавател, благодарение на потеклото си като такъв, и изковава в себе си силен дух на авантюризъм. Политическите дела и идеи обхванали Европа, повлияват на младия Гарибалди, който започва да търси възможности да се бори за обединението на всички свои сънародници под една корона – тази на Савоите.
Лекторът разказа, как това не минава никак спокойно за младия революционер, защото още ненавършил 30 години, той е принуден да избяга в Южна Америка след неуспешен бунт от страна на мореплаватели в Пиемонт. Там младия италианец се включва във войните за независимост на все още младите южноамерикански държави. Без да отклонява твърде много темата на лекцията, попТодоров проследи живота на Гарибалди до завръщането му в Италия и началото на неговите опити да я обедини. След това накратко бе разгледан ,,мозъкът” на италианската революция Джузепе Мацини. Лекторът с интересни факти проследи връзките на Мацини с българските революционери и вдъхновението, в което се превръщат той за нашите родни борци за независимост.
Още в началото на лекцията попТодоров изясни, че броя на българите гарибалдийци не е никак малък, както и информацията за тях, и затова той се е спрял върху петима от най-отявлените. Първият от тях, с чиято история се запознаха присъстващите, бе банатския българин Стефан Дуньов. Дуньов, роден във Винга, е българин участвал не само в обединението на Италия, но още на младини взима участие и в унгарската революция срещу Австро-Унгарската империя. Тази революция завършва с провал, а Дуньов е заловен и осъден. Но въпреки това, след две години прекарани в затвор, Дуньов е освободен. Научил за случващото се в италианските земи, той не се бави и се включва като червеноризец в редиците на Гарибалди. Там се прославя, като дори доживява обединението на Италия.
Следващият отличил се с храброст и умения българин гарибалдиец, за когото попТодоров грабващо разказа, бе прочутия капитан Петко Войвода. Лекторът разгледа неговите връзки с Гарибалди, както и участието му в Критското въстание. Бяха представени и снимки на къщата, в която е пребивавал войводата, докато е бил в Италия.
Лекцията премина и към следващия български герой, габровецът Коста Евтимов – Наполеона. Както подробно представи лекторът, животът на Коста Евтимов е изпълнен с непрестанна борба. Още като юноша става хайдутин, защото турски разбойници убиват баща му. По-късно взима участие в гарибалдийската експедиця на хилядата, където се прослява като умел войн. След това взима участие в Габровското и Критското въстания. В редиците на четата на Хаджи Димитър той героично губи живота си на родна земя, сражавайки се с турците.
Сливналията Димитър Добрович Пехливанов бе следващата личност, чиято история научиха присъстващите. При него още в младежките му години проличава, че е интелектуално надарен и е изпратен да учи в Цариград, където се запознава с Георги Сава Раковски. По-късно продължава художественото си образование в Атина. На 32 години, през 1846 година, заминава да учи в Рим. Там, три години по-късно, вече гарибалдиец, взема участие в защитата на града, по време на обсадата му от страна на френските войски. За много малко познати подробности от тази обсада и за храбрите подвизи на българина разказа лектора.
Следващия наш сънародник, за когото попТодоров говор, бе Гюро Начев или познат още като Върли Гюро. Той е роден през 1827 година в днешното село Отец Паисиево. Този здрав българин с бунтовнически характер още като млад бяга преследван от турските власти. Участва в Белоградчишкото въстание, както и по-късно в различни боеве като четник от четата на Ильо войвода. След провала на Димитракиевата буна се връща в селото си, но гонен от турците бяга в Букурещ, а оттам с група италианци се включва в редиците на Гарибалди. Участва в повечето големи боеве, воден от италианския революционер, като дори и в самия поход към Рим. След обединението на Италия се завръща в родното си село, където влиза в местния комитет основан от Васил Левски и става негов куриер. По-късно бяга отново във Влашко, преследван от турските власти, където се включва в Ботевата чета и въпреки възрастта си взима участие във всички боеве. След разбиването на четата той отново се връща в родното си село, където и дочаква освобождението на България.
Последният българин представен в лекцията бе небезисвестния Димитър Общи. Слабо познат е факта, че около 1866 година Димитър Общи се включва в дружините на Гарибалди. В презентацията бе показана и снимка на неговия официален документ, издаден му след обединението на Италия, за участието му в гарибалдийското движение. Лекторът разказа, че сведенията за него в тази част от живота му са изключително положителни и че той се е борил храбро.
В края на лекцията попТодоров, напомни, че има и много други заслужили българи, взели участие в обединението на Италия, но времето не би позволило те да се разгледат в една лекция. В края на събитието имаше множество въпроси отправени към Борис, като той с успя изчерпателно да отговори на тях. Младият лектор получи бурни овации от присъстващите, а темата за българите гарибалдийци очаква своето продължение в следващи подобни събития.
