През последните няколко години темата за левия екстремизъм, терористичните му клетки и свързаните с него движения като „Антифа“ все по-често излиза от периферията на професионалния политически дебат и се превръща в обект на засилено внимание. Все повече хора осъзнават реалната заплаха, надвиснала над цяла Европа, разпростираща пипалата си дори отвъд Стария континент. Макар терористичните клетки на крайната левица да не възприемат класическата концепция за подобна организация с изяснена структура и ясни водачи, тези среди функционират чрез мрежа от непознати фанатизирани активисти, затворени общности и връзки с официалната политика, които им позволяват бързото набиране на нови членове, координация и все по-често ескалация, която води към насилие.
Случаите на нападения, саботажи и целенасочени акции срещу граждани, институции, силите на реда и инфраструктура през последните месеци показват, че отдавна не става дума за една малка субкултурна група, която желае само свобода и равни права, а за едно криминално явление с ясно изразени радикални измерения.
Сред най-скорошните примери за това са протестите в подкрепа на Палестина от края на миналата година, организирани из големите градове на Италия от „Антифа“ и други леви организации, които разтърсиха страната поради своя мащаб и действия, изродили се в безогледни палежи и агресия, забравяйки почти веднага основната си кауза. Редица крайнолеви студенти крещяха срещу своите колеги състуденти, професори и полицаите: Uccidere un fascista non è reato! („Да убиеш фашист не е престъпление!“). На 4 октомври в Рим 262 души бяха задържани и самоличността им снета за деяния като вандализъм и съпротива срещу органите на реда. По същото време в Пиза левите прекъснаха железопътното движение, блокираха основни пътища и нахлуха на пистата на местното летище. В частния паркинг на торинския клон на завода Leonardo редица автомобили на служителите бяха повредени. Община Болоня оцени нанесените щети по време на протестите на около 18 000 евро. В Милано терористите водиха „партизанска война“ с полицията, 30 маскирани лица предизвикаха безредици на магистрала, други вандализираха паметника на Виторио Емануеле II на Пиаца дел Дуомо, трети разбиваха витрините на банковите клонове на UniCredit и Mediobanca, на Starbucks и Burger King, набелязани като „съучастници в геноцида“. Общо над 150 полицаи пострадаха в редица градове.
След тези протести последваха бунтовете в Торино от 31 януари т.г., когато хиляди антифашисти и крайнолеви активисти излязоха на улиците срещу затварянето на социалния център Askatasuna и срещу правителството на Мелони. Десетки цивилни бяха ранени, а 29-годишният полицай Алесандро Калиста, женен, баща на едно дете, родом от Пескара, бе брутално пребит и вкаран в болница; общо щети от безредиците, които продължиха цели два часа, бяха оценени на около 273 000 евро.
След тях, по време на Зимните олимпийски игри, саботаж на анархисти прекъсна ключови железопътни линии. Саботажите върху железопътна инфраструктура от страна на анархистки групи са се увеличили с 450% между 2024 и 2025 г. според италианското министерство на вътрешните работи. Скоро след това, на 12 февруари, в Лион, Франция, 23-годишен студент бе пребит до смърт на улицата от антифашистки терористи. А най-пресният случай бе този отпреди няколко дни, на 20 март в Рим, при който експлозия в покрайнините на града доведе до смъртта на двама анархисти, свързани с дългогодишна мрежа от радикални леви екстремисти.
Именно затова въпросът за генезиса, методите и реалната опасност от левите движения става все по-актуален, включително и в държави като България, където темата все още остава слабо позната за широката публика. Осмислянето на този феномен изисква сериозно отношение и наблюдение не само на отделните инциденти, но чрез един по-дълбок поглед да се погледне право в ядрото на тези среди, които с изпразненото от смисъл понятие „фашист“, легитимират по този начин целите на своите нападения.
Когато намеренията се объркат
20 март. Привечер. В парка Дели Акуедоти, един от големите паркове в източните покрайнини на Рим, оглушителна експлозия нарушава тишината и спокойствието на живущите в близост. Покривът на една изоставена барака се срутва. Сигнал за инцидент е подаден малко преди 21:00 ч., след като охраната на парка отива да провери какво се е случило. Под развалините се вижда мъртво тяло. Той веднага се обажда на 112. На мястото пристигат пожарна, карабинери и криминална полиция. Пожарникарите започват да разчистват отломките и откриват втори труп. Следователите приемат следната първоначална хипотеза в тефтерчетата – мъртвите са бездомници, потърсили подслон в изоставена постройка. Но малко след това тази версия отпада, защото се разбира истината. Лицата не са бездомници. След идентифицирането им става ясно, че те са Алесандро Мерколяно и Сара Ардицоне, дългогодишни познайници на тайните служби (DIGOS). Те са известна двойка в анархо-инсурекционалистичните среди, съучастници на Алфредо Коспито и терористичната му група. Подготвяли са взривно устройство, но в един момент нещо се е объркало.
Какво представлява инсурекционализмът и кой е Алфредо Коспито
Инсурекционализмът (от латински insurectio – въстание) е течение в анархизма, което отхвърля както йерархията, така и масовостта на повечето организации, а също и дългосрочното политическо строителство. Вместо това залага на непосредственото въоръжено действие и саботажи от малки автономни групи или дори отделни индивиди. Идеята е, че постоянното „въстание“, чрез атентати, палежи, саботажи, само по себе си „разяжда“ държавата и вдъхновява другите да последват примера, без да е нужна партия, програма или масово движение.
Алфредо Коспито е италиански анархист, свързан с ФАИ-ФРИ (Federazione Anarchica Informale – Fronte Rivoluzionario Internazionale), организация, отговорна за редица бомбени атентати в Италия. През 2006 г. участва в терористичния атентат срещу училището за курсанти на карабинерите във Фосано, поставяйки няколко взривни устройства, без да причини жертви. През 2012 г. прострелва в краката изпълнителния директор на акционерното дружество Ansaldo Nucleare, което развива дейност в енергийния сектор и е сред водещите световни производители на електроцентрали – Роберто Адинолфи. През април 2024 г. Касационният съд окончателно потвърждава присъдата срещу него от 23 години затвор за терористичния атентат. От 2022 г. е поставен под режима „41-бис“, строг тъмничен режим, налаган за най-тежките провинения, прилаган предимно срещу босове на мафията и известни терористи, което го прави първият анархист в Италия, под такъв режим. В знак на протест Коспито обяви гладна стачка, продължила близо шест месеца, която предизвика широк обществен отзвук.
Алфредо Коспито и групата му призовават за „тотално унищожение на институциите чрез въоръжена борба, бомбени атентати, палежи, писма-бомби, екзекуции“ и настоява анархистите да „вдигнат нивото на конфликта“ чрез „яростта на индивидуалната инициатива“.
Трагичната двойка
Полицейските следователи предполагат, че е бил планиран предстоящ атентат от страна на Алесандро Мерколяно и Сара Ардицоне, а сред вероятните цели са железопътни линии в близост до постройката и обекти на мултинационалната компания Leonardo, специализирана в областта на авиацията, отбраната и сигурността.
След експлозията в Рим, трябва „да ни светне червената лампичка“. Този случай изважда на бял свят една заплаха, която никога не е преставала да съществува; фрагментирана, но обединена от омразата; способна да се движи между пропагандата, активизма, криминалните деяния и, когато условията го позволят, да упражнява присъщия си терор. Със смъртта на Мерколяно и Ардицоне не приключва тази история. Тя само повдига капака, за да съзрем ние, европейците, какво се готви в котела.
В този контекст предстоящата лекция „Антифа – теория и практика на левия екстремизъм“ ще даде възможност да се надгради над конкретния италиански пример и да се постави в по-широка европейска перспектива. Защото трябва да спрем да се питаме дали подобни процеси съществуват, а доколко европейските народи осъзнават тяхната динамика, връзките им и потенциалната ескалация, включително и в страни като България.
