Културен клуб „Стрмец“ е един нов проект, който се роди в Македония. Един от хората зад него е нашия приятел Християн Танески, млад родолюбец от град Охрид. В следващите редове ви представяме едно интервю с него, в което той сам ще разкаже повече за идеята и бъдещето на този проект.
Здравей Християне, Културен клуб „Стрмец“ вече е факт. Можеш ли да ни представиш проекта на кратко?
Преди всичко здравейте и ви благодаря, на вас, активистите на БНС, че първи изразихте интерес към нашия проект с това интервю. И се надяваме на по-конкретно, по-нататъшно сътрудничество.
Вярно е, нашият културен клуб „Стрмец“ вече е факт, а не само идея в Македония. „Стрмец“ е метаполитически проект, който има за цел да образова младите родолюбци, чрез дискусии, лекции, дебати и представяне на не толкова популярната история, като противовес на карикатурната, която е превъната в основен поток. Стремим се да популяризираме културни произведения, текстове, песни и други. И разбира се, да възстановим гордостта и волята за съзидание на обикновения македонец. Пълно издигане на национално съзнание, издигане основано на любов, а не мотивирано от омраза!
Как се роди идеята за клуба?
Честно казано, идеята за клуба не е нова. Имаше я от години, но накрая се прояви, когато в (не)случайна среща на група приятели се възродиха мечтите за старата гордост на някои македонци, които живееха в духа на европейската аристокрация, десните, главните играчи на своето време. Но да оставим романтизма на страна. Страната ни е в постоянна криза, духовна, материална, на идентичност. И за това сред младите хора се зараждат настроения срещу социализма, там старите политически елити вече не могат да бъдат налагани. Решихме да използваме този климат, този бунт, за да популяризираме нашите идеи, преди този младежки дух да бъде завладян от ежедневния нихилизъм и апатия.
Как виждаш бъдещето на проекта? Кои са най-важните насоки в развитието му?
Нашият проект е преди всичко културен клуб и една от най-важните насоки в неговото развитие е културното просвещение. Трябва да кажем, че макар нашата цел да е да поддържаме приемственост на идеите, културата, ценностите и традициите на хората в този регион, ние не целим да предизвикаме някакво чувство на носталгия за времена, в които не сме живели. Основната ни цел е „Стрмец“ да бъде модерно националистическо движение, което да се движи над вълните на днешната тъмна епоха.
Сътрудничите ли си с някакви организации в пределите на Македония?
В момента ние не сътрудничим с никоя организация в Македония, отворени сме за сътрудничество, но не на всяка цена. Трябва възгледите и действията на другата организация да не са в конфликт с нашите собствени. Бихме си сътрудничели с организации със социален характер, организации, чиято цел е да предоставят хуманитарна помощ на социално застрашени семейства; с културни организации, разпространяващи литературни произведения на наши и чуждестранни автори, които могат да повлияят позитивно на движението.
Какво би казал на българските националисти? Някакви планове за съвместни инициативи?
Бих искал да вярвам, че времето на разделение свърши. Предишният социалистически режим подхранваше “патриотизма” на македонците с омраза, насочена към българските ни братя и без съмнение същото се е случвало в България. Опитали са се да пресушат сърцевината на национализма и патриотизма и в двете страни. Но ние не бива да позволяваме на наследството от диктатурата да ни насочва към бъдещи конфликти и шовинизъм. Времето на разделенията свърши, ние сме едно съвременно поколение националисти, които не бива да позволяват на мегаломанските сънища да унищожат бъдещето на Балканите, което се крепи на стъклени крака. Надяваме се на голямо сътрудничество и конкретни съвместни инициативи с националистите в България!
Наскоро посети Италия и се срещна с нашите другари от “Каса Паунд”. Какви са впечатленията ти и имате ли бъдещи планове за сътрудничество с други европейски националисти?
С активистите от “Каса Паунд” имахме среща на 11 октомври 2018 г. Бях вече в постоянен контакт със Себастиан, французин живеещ в Рим, активист на “Каса Паунд”, отговарящ за връзките с международните десни структури. Той ме разведе из сградата им. С първите ми стъпки в “Каса Паунд” бях завладян от мистиката на този дом. След Каса Паунд отидохме в книжарницата “La Testa di Ferro” (“Желязната глава”) и последната ни спирка беше Carrѐ Monti. Там се срещнах с Джанлука Яноне – президента на “Каса Паунд”. Водихме разговори на всевъзможни теми.
Като цяло, сътрудничеството ни и с други националистически организации е приоритет.
Благодарим за интервюто и пожелаваме успех на проекта!
Благодаря ви много, надявам се приятелството и сътрудничеството ни да укрепва! Бъдещето ни принадлежи! Да живее Европа на народите!
