Интервю

Кризата с корона вируса през погледа на националистите

Интервю с Пламен Димитров за френския сайт „Млада нация“

В серия интервюта, едно от най-авторитетните издания на френските националисти Jeune Nation (“Млада нация”, основано през 1958 г.) потърси гледната точка на европейските националисти относно кризата с коронавируса и нейните последствия. Тя започна първо с организациите представени в Съюз Крепост Европа. Позицията на Български Национален Съюз бе изложена от Пламен Димитров. С позволението на изданието ви представяме в аванс текстът, който скоро ще бъде публикуван на френски и английски. Може да прочетете цялото интервю на български по-долу.

JN: Здравейте, бихте ли се представили и бихте ли разказали накратко за вашата дейност, на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Пламен Димитров, представител съм на Български Национален Съюз. По-точно, аз съм водач на организацията за град София, а също така отговарям и за международните контакти на БНС. Дейността на нашата организация обхваща широк спектър от активности – това включва културна и просветна дейност, като лекции и семинари на различни теми, публикуване на книги, организиране на чествания и възпоменания за наши герои или по повод значими исторически събития, организираме кампании, събития и протести свързани с различни актуални социални и политически проблеми, имаме благотворителни и доброволчески инициативи, спортни прояви, походи и лагери сред природата, обучения за оцеляване… Правим доста неща. Вероятно сме най-активната националистическа организация в България. Установили сме и трайно добри отношения и сътрудничество с други организации в страната и Европа. Ние сме и организаторите на Луковмарш – най-голямата ежегодна националистическа проява в България, а благодарение на вас, читателите ви знаят доста за нея.

JN: Преди да говорим за същината на проблема с пандемията, имаше ли във вашата страна “затваряне” / “домашен арест” и как преминаха те?

В България извънредното положение бе въведено по-рано, отколкото в други европейски държави. Но мерките не бяха толкова рестриктивни, колкото в повечето страни. Публичните прояви и големите струпвания на хора не бяха позволени, молове, хотели, фитнеси, барове, клубове и кафенета бяха затворени, ресторантите бяха ограничени само до извършване на доставки, но останалата част от бизнеса продължи да работи с някой изисквания по отношение на сигурността. Носенето на маски на публични места беше задължително, препоръчано бе да се излиза от дома само за работа, пазар или ако е нужно да се помогне на близък. Места като парковете бяха забранени за посещенията и при нарушение имаше глоба (първоначално 2500 €, впоследствие намалена до 150 €). За известно време движението между столицата и други населени места бе с ограничения (можеше да се пътува само ако е свързано с работата, роднина се нуждае от помощ или друга основателна причина), но това отпадна. За разлика обаче от много държави, в България църквите не бяха затворени. Разбира се, имаше въведени мерки, като честа дезинфекция на храмовете, носене на маски и спазване на отстояние (а ако църквата е малка, службата се провеждаше навън). Дори Великденската служба, която събира много хора, се проведе – отново със споменатите мерки и навън. Това, което искам да кажа е – въведоха се ограничителни мерки, но не твърде строги (като в други държави) и хората като цяло подходиха отговорно. Сред положителните рестриктивни мерки (макар според мен взети твърде късно и едва частично) мога да спомена ограничаването на движението от големите цигански гета. Тези места са не само развъдник на престъпност, но и инкубатор на всякакви зарази, заради почти несъществуващата хигиена там. Първите умрели от вируса бяха цигани, но умишлено властите не оповестяват етническа статистика (макар да изтича информация, като например, че в Ямбол 90% от болните са цигани от гетото). Ако трябва да обобщим – имаше добри решения, имаше лоши решения, имаше глупави решения, но като цяло мерките не бяха твърде пресилени и бяха учудващо адекватни, предвид цялата ситуация. Към момента част от тях вече отпадат. 

Колкото до нас – като организация имаме доста добра комуникация в нашите редици, така че събитията не се отразиха толкова много на рутинната ни работа. След като нямахме възможност да организираме публични прояви, насочихме усилията си към други важни задачи, които имахме. Разбира се, обсъдихме варианти, как евентуално можем да помогнем на сънародниците си, ако ситуацията се влоши. Слава Богу, това не се случи. Едно от нещата, които направихме като организирано мероприятие бе да дарим кръв, тъй като след първоначалната паника от вируса, кръводаряването бе значително спаднало и имаше опасност да се стигне до недостиг, което би създало сериозни проблеми на цялата здравна система. Като цяло, имахме доста за вършене. Всъщност, именно по време на извънредното положение организацията ни се разрасна. Една младежка организация, с която имахме добро сътрудничество пожела да се присъедини към нас и бе взето решение, официално да се влеят в редиците ни.

JN: Какъв е вашият анализ на ситуацията и кой според вас е основният проблем: произход и същност на пандемията, санитарни ограничения или “дресиране” на населението, пандемия или колективна истерия?

Според мен спекулациите, че това е планирано събитие са грешни. Това бе неочаквана ситуация за глобалистите, които значително я подцениха. Което всъщност навреди на плановете им, макар в момента вече да се опитват да извлекат полза от ситуацията (например събирайки и анализирайки данните за реакцията на населението спрямо различни наложени мерки или опитвайки се да пробутат свои проекти, като Бил Гейтс), но ще видим как ще се развият нещата. В случая националните правителства бяха тези, които реагираха (или не го направиха). И за това можем да съдим по разликата в мерките и ограниченията, въведени в различни държави. Или по времето, когато бяха взети – някой подцениха ситуацията и реагираха едва след като проблема стана сериозен. Като цяло, никое правителство не бе сигурно, точно как да действа, много от мерките бяха изстрели напосоки. Отражение върху реакциите и мерките имаше и идеологията на правителствата.

Нещо повече – тази криза за системата на глобалистите е като катастрофата в Чернобил за съветската система. Показва слабостите й и е индикатор за неизбежният и колапс. Ще се опитам да го обясня съвсем опростено – една от идеите на глобалистката система е света да се раздели на сектори, за да се улесни контрола. Тези сектори са специализирани (добив на ресурси, производство на храна, индустриално производство и т.н.) и са силно зависими един от друг. Който контролира потока на обмен, контролира и цялата система. Това е част от проекта на глобалната финансова олигархия, които се прокарва. Все още е в процес на изграждане (и отново казвам – това е доста опростена картина). В тази система Китай е основен производствен център. Какво обаче става, когато епидемия парализира сектора? Заплашва съществуването на цялата система и показва, колко лесно може да се срине.

Да погледнем, как се развиха нещата – всичко започна с избухналата епидемия в Китай. Можем само да спекулираме за произхода на вируса – напълно възможно е, той да е бил изпуснат инцидентно от китайска биолаборатория, но ако това е така, то той не е разработен като биологично оръжие (там контролът е на значително по-високо ниво и са далеч по-опасни). Реакцията на Китай бе много типична за комунистическа държава – проблемът бе подценен, последва опит да се прикрие, когато бедствието избухна, представиха действията си като много героични (въпреки, че именно те причиниха разрастването на проблема до такива мащаби), след което не представиха вярна статистика, нито разкриха реалните размери на заплахата, която произтича от вируса за другите държави. Ситуация, твърде сходна с Чернобилската катастрофа. Същевременно, СЗО през цялото време поддържаше китайската позиция.

Именно глобалистката политика спомогна за разпространението на вируса в такива мащаби. Когато в Италия бе предложен по-строг граничен контрол по отношение на Китай и Азия, идеята бе отхвърлена като “расистка”. Последва и кампания “прегърни китаец”, целяща да се бори с “расистките стереотипи”, в която се включиха хиляди. Всички знаем, какво последва в Италия. Глобалистки институции като СЗО, ООН и ЕС бяха тотално неадекватни и се провалиха във всеки аспект на кризата, именно защото следваха глобалистката политическа линия. Националните правителства бяха принудени да действат. И неща като отворени граници, неконтролируема миграция, гей паради и много други типично глобалистки политики изведнъж бяха прекратени.

Някои хора са убедени, че въведените извънредни мерки са прелюдия към налагането на Нов световен ред от глобалистите. Не мисля, че това е вярно. Въпреки, че както казах, те ще се опитат да се възползват от ситуацията и ще пробват да пробутат свои идеи – като премахването на парите в брой и изцяло дигитализирането им, масирано наблюдение и въвеждане на социална кредитна система по образец на Китай и т.н. Но като цяло, съвременното социално инженерство избягва такива очевидно принудителни методи. Взели са си бележка след съветския експеримент. То действа не чрез силово налагане, а чрез прелъстяване. Ако целят да прокарат нещо, ще те накарат да го искаш и да го купиш (понякога буквално). Искат по-лесно проследяване и по-лесен достъп до лична информация – ето ти смартфон, ето ти социални мрежи. И хората го искат и го купуват. Най-лесният начин да прокарват плановете си, е чрез морално разложение на обществата и създаване на индивиди зависими от всевъзможни източници на безсмислени “удоволствия”. Човек е роб на толкова господари, колкото са пороците му – е казал св. Августин. А за социалните инженери, това е най-добрата форма на контрол (за това бе спретната сексуалната революция) – приемането на политическата коректност поробва разсъдъка, пороците и зависимостите поробват волята. И всъщност именно извънредни ситуации като настоящата могат да извадят хората от този хипнотичен унес и да ги накарат сериозно да преосмислят приоритетите си.

Когато анализираме реакциите на различните държави, трябва да имаме предвид едно – Швеция е опитно поле за много от радикалните глобалистки политики. В Швеция не бе въведено извънредно положение. Великобритания и САЩ не планираха въвеждането на извънредни мерки, но обстоятелствата ги принудиха. От друга страна, Израел въведе извънредно положение още през март. Мисля, че израелците знаят много добре какво правят, когато нещата опират до сигурността им.

Това извънредно положение има един неприятен за глобалистите ефект, за който споменах – немалко хора преосмислят приоритетите си и истински си дават сметка за огромното значение на основно ценности, като семейството. Има едно инстинктивно обръщане към общността, пробужда се усещането за принадлежност към нацията. Хората търсят своите. И витае едно усещане, че има нещо много нередно в системата и че може би, тепърва се задават тежки времена.

Ситуацията показа и каква огромна липса на доверие има към системата от страна на хората. Много приеха извънредните мерки, преодолявайки недоверието си към правителствата, разбирайки положението. Много мерки бяха критикувани и подложени на съмнение. Има и процент от хората, които до толкова не вярват, че смятат всичко за постановка. Когато съществува толкова висок процент на недоверие в една система, това е сигурен индикатор, че тя няма бъдеще. 

Колкото до медиите – в подобни ситуации, съвремените медии винаги засилват усещането за паника и страх – те живеят от това. Сензацията, паниката и страха са добри за рейтинга, продават.

Съществува ли опасност от вируса – да, съществува. Преувеличена ли е тя – вероятно, в някои отношения. Има ли нужда от паника – не. Паниката винаги е нещо лошо. Просто трябва да се запази спокойствие и да се вземат необходимите предпазни мерки.

JN: Какво е мнението ви за отговорът и решенията на различните държави в Европа, а и по света, по отношение на кризата с коронавируса?

Ще ви дам пример с България (7 мил. население), Сърбия (6,98 мил.) и Швеция (10,23 млн.) – достатъчно близки като брой население и много различни като подход към проблема. Вече представих мерките в България – взети относително рано и не твърде рестриктивни. Към днешна дата (10.05.2020) у нас има 1955 потвърдени случая, 444 възстановили се и 90 смъртни случая. Властите в Сърбия първоначално изобщо не приеха на сериозно вируса и нямаше никакви въведени мерки. След като осъзнаха, че ситуацията бързо започва да се влошава, бяха принудени да въведат военно положение, с много строги ограничения и армия и полиция по улиците. Към настоящия момент (10.05.20) в сърбия има 10 032 потвърдени случая, 2732 възстановили се и 213 починали. Швеция не прие никакви значими мерки. Към днешна дата (10.05.20) там има 25 921 потвърдени случая, 4791 оздравели и 3225 смъртни случая. Това, че не бе въведено извънредно положение не оказа никакъв положителен ефект върху шведската икономика. Просто умряха повече хора.

За да се спасят животи, явно най-добрата стратегия е не толкова ограничаващи мерки, но въведени на време. А колкото до негативният икономически ефект – ще го почувстваме навсякъде по света, заради начина по който е структурирана световната икономика. Могат да се вземат някой локални мерки, като опит да се намали негативното отражение.

JN: Какви очаквате да са последиците за страната ви, Европа и света, след нормализацията?

Няма да се върнем към предишното “нормално”. Вероятно ще има някакъв период на нормализация, но се задават по-тежки времена. Тепърва настъпва икономическа криза, чиито размери са непредсказуеми. Безработицата в САЩ взривно скочи до 14,7% според официалната статистика, неофициално вероятно е 20% (за сравнение – най-големият пик по време на Голямата депресия е 24,9%). Като отговор на кризата, причинена от коронавируса, както Федералния резерв на САЩ, така и Европейската централна банка, започнаха да печатат пари. Това ще стабилизира системата за известно време, но в бъдеще неминуемо ще доведе до огромно бедствие. И то не може да бъде избегнато, може само да бъде забавено във времето. Трябва и да разберем и същността на кризата – през 2008 година навлязохме в спирала от кризи. Първата бе тогава. Сега настъпва втората – тя бе причинена от вируса, но и без него щеше да се случи. И това не са обичайните циклични икономически кризи. Ние сме в много дълбока цивилизационна криза и това е отражението и в икономическата сфера. Вероятно е спиралата да ускори ход и времевият период между сегашната криза и следващата да е по-къс, отколкото е периода между настоящата криза и тази от 2008. И всяка криза ще е по-тежка от предходната. Което означава, че е напълно възможно със следващата до дойде колапса на системата. Това е ожесточаващият се конфликт между парите и кръвта, за който говори Шпенглер. Това е сблъсъкът между волята на народите да отстоят своята идентичност, традиции и самото си право на съществуване и намеренията на глобалната финансова олигархия да наложи идеята си за Нов световен ред.

Относно вируса – ако се необходими последващи мерки, фокусът трябва да е върху рисковите групи, не върху цялото население. Трябва и да сме много внимателни към решенията, които ни се предлагат. Например Бил Гейтс – човекът, който иска редуциране на световното население, изведнъж ще прави ваксина, за да ни спасява. Като цяло не съм срещу ваксините, но предпочитам да си пробвам късмета с вирус, изпуснат от китайска биолаборатория, отколкото да се инжектирам с нещо разработено по поръчка на технократ мизантроп.

JN: Какъв е урокът от кризата, за страната ви, за националистите?

Един от най-важните изводи, който добре трябва да се осмисли е, че националистическите организации трябва да имат предварително добре обмислени и разработени планове за действие в различни критични ситуации. Това е изключително важен аспект от нашата работа, над който трябва да се фокусираме, защото тепърва идват големи изпитания. Но времето на сериозни кризи е и време в което са възможни големи обрати. Много е важно и да разширим и укрепим сътрудничеството си на европейско ниво. Проекти като Съюз Крепост Европа са бъдещето.

Подобни статии

Един коментар

  1. Браво на “ националиста“! Ако това което пише,го е казал……значи “ високо “ е оценил Бат си Боко! Сигурно му е писал 10 по десетобалната система! И това,че Европа била бъдещето…..направо звучи националистическо от всякъде! Евала на интернационалния национализъм!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
X