До Калофер и връх Ботев

Едно от нещата, към които се стремим в БНС, е да съчетаваме културно-просветната ни дейност с физическата подготовка на нашите членове. Това се отнася особено за нашите младежи. За това не пропускамe удобна възможност да организираме мероприятия, комбиниращи тези две направления в нашата дейност. Последният пример за това е пътуването до град Калофер и изкачването на връх Ботев, които предприехме на 17 и 18 септември.

В ранните часове на съботния ден групата ни, основно от млади активисти на Спортната организация на БНС, започна своето пътуване от столицата. Първата ни спирка бе град Калофер – един от символите на българското Възраждане и следосвобожденските години. Град дал много достойни борци за българщината, духовници, просветители, национал-революционери и военни дейци. И разбира се, родното място на поета революционер Христо Ботев. 

Именно музеят, посветен на Ботев бе първото място, което посетихме. Там си припомнихме, не само моменти от живота на героя, но и приноса на рода Ботеви към националната ни кауза. Броят на експонатите, които е събрал музеят, може да не е особено голям, но за сметка на това, те са безценни за историята ни. Особено интересни са и двете печатни преси, на които и самият Ботев е издавал своите вестници. Едно своеобразно напомняне, че просветата е коренът на националното освобождение, а перото и меча са двете страни на борбата. А възстановената къща музей на Ботев те пренася назад във времето и ти напомня, как скромността и достойнството вървят ръка за ръка.

След посещението в музея на Ботев се отправихме и към следващата си цел –  изкачване на върха, носещ името на героя. Връх Ботев е най-високата точка на Стара Планина (2376 м), издигащ снага над живописния резерват “Джендема” – най-голямата защитена зона в Националния парк “Централен Балкан”. Самото изкачване бяхме предвидили да направим на два етапа. Първият ден трябваше да достигнем до хижа “Рай”, където да нощуваме.

Походът ни започна от местността “Паниците”. Стръмни и гористи терени се редуваха с по-полегати и открити местности. Топлият и слънчев ден скоро отстъпи на завихрящата се есенна буря. Дъждът се изливаше обилно, докато вървяхме по тесните пътеки, обградени от вековния лес. Но яростта на бурята откри една различна, приказна картина – мистичния танц на дърветата, обгърнати във воала на мъглите, водени от музикалния съпровод на вятър. Компания по пътя ни правехи многобройните дъждовници, изпълзели от леговищата си, за да се порадват на едрия и напоителен дъжд.

Няколко часа по-късно, когато бурята вече преминаваше, достигнахме до хижа “Рай”. Посрещна ни топлина и уют и след като се настанихме, имахме възможност да се насладим на ароматния планински чай и вкусната гъбена супа. Триетажната хижа е завършена през 1940 г.  и има капацитет от 120 места. Тя е разположена на една от малкото обширни поляни между високите скали и гъстите гори, типични за района. До нея се достига единствено пеша, а провизиите и до ден днешен се качват до мястото с коне. “Джендема” си остава един от най-труднодостъпните райони на Стара планина. Неслучайно названието, което е останало от османско иго, идва от арабско-турската дума за пъкъл, ад – визирайки суровите условия и опасностите, които крие тази част на планината. Народът ни обаче съзира там частица от рая – наричайки неслучайно Райското пръскало най-високият водопад на Балканите (124,4 м) и именувайки хижата, издигната в близост до него “Рай”. Мъдро влагайки символиката, че до Рая се достига само ако преодолееш големи трудности и изпитания. 

И сякаш за да затвърди духовното значение на това място, преди няколко години там е завършен и най-високо разположения храм в България – параклисът “Св. Св. Николай и Пантелеймон”. Храмът е изграден по инициатива на Петко Илиев от Сопот, който губи синът си при лавина в Стара планина. Построен е с доброволен труд от стотици българи и е посветен на загиналите планинари. Изключително красив като архитектура и прекрасно изографисан, параклисът е перла в короната на планината.

Именно с посещение до него започна и обходът на местността, които предприехме, веднага след като времето се укроти. Насладихме се на прекрасната гледка към водопада и изкачихме един от близките върхове. Бързо си намерихме и нов спътник – едно от кучетата живеещи свободно в района около хижата. Новият ни приятел прекара остатъка от деня с нас. Прибрахме се малко преди началото на поредна буря, този път съпроводена от гръмотевици. Вечерта в хижата завърши в приятна компания, под звуците на народна музика, като дори се извиха няколко хора.

Рано в неделната сутрин, походът ни продължи. Времето отново не бе приветливо и изкачването ни започна под съпровода на ситен дъжд. Маршрутът ни към връх Ботев преминаваше по “Тарзановата пътека” –  скален траверс, който на места е отвесен. На този участък се носи славата на един от най-смъртоносните за туристи в България. По пътя нагоре времето се влошаваше, което отказа почти всички от голямата група планинари, тръгнала след нас. Дъждът постепенно премина в ледена суграшица, която силният вятър превръщаше в стотици малки игли, пронизващи лицето. Колкото по-високо се изкачвахме, толкова по-яростен ставаше вятъра, но поне облаците се разсеяха. Щом достигнахме връх Ботев, се отбихме за кратка почивка в малката чайна, приютила неколцина туристи.

След като събрахме сили, продължихме прехода към местността “Паниците”. Следвахме различен, значително по-дълъг маршрут, но изпълнен с неповторими гледки и красиви пейзажи, които човек трудно може да предаде с думи. Само за няколко часа сякаш сменихме четири сезона. Безспорно това бе едно чудесно изживяване за всички участници и едно поредно напомняне за това какви съкровища крие Родината ни – и като природни красоти и като историческо богатство. Какъв по-добър начин да се мотивираш за да ги пазиш и съхраняваш, от това да се докоснеш до тях!