БНС

В Комисията за защита от дискриминация започва дело срещу Звездомир Андронов

Съдят водача на Български Национален Съюз за думата “гост”

Бавно, но целеустременно, България върви към либерална диктатура от западен образец. Свободата на словото, която иначе се възхвалява като основна ценност на демократичното общество, в което живеем, бива все повече ограничавана. Под прикритието на “борбата с дискриминацията” или “борбата с речта на омразата” личности, обществени групи и организации, които отказват да приемат догмите на политическата коректност, им се запушва устата с различни средства. Пореден пример за това е производството, което Комисията за защита от дискриминация (КЗД), е започнало срещу водача на БНС Звездомир Андронов.

Поводът за това производство и предстоящото дело е повече от смехотворен. На 22 април 2019 година Андронов е поканен в предаването “Лице в лице” по БТВ с водещ Цветанка Ризова. Поводът за неговото участие е учредения два дни преди това Съюз “Крепост Европа”. Макар причината на участието да е новосформирания съюз, водещата не издържа да изкушението да зададе някой “по-пикантен” въпрос на госта в студиото, явно с цел да го провокира или обърка. Така на нейните последователни въпроси, какво мисли той за циганите, евреите, турците и арменците в България, той заявява, че те са гости в нашата Родина. Този отговор, макар и логичен за почти всеки българин, видимо я шокира и тя бързо сложи края на предаването. Целия запис от предаването може да гледате тук.

Как се стига до делото в КЗД?

Една седмица след участието на Звездомир Андронов в “Лице в Лице” в Комисията за защита от дискриминация се получава жалба срещу него, заради негово изказване в предаването. Жалбата е входирана от председателя на организацията на евреите в България “Шалом” Александър Оскар. Освен от името на “Шалом”, тя е подписана и от още 11 други организации и фондации. Сред тях има както такива, които са известни с антибългарската си дейност от година, като “Български хелзенски комитет”, така и организации, които човек трудно може да проумее защо и от какво се жалват, като например Фондация “Майко Мила”. А има и такива, които човек колкото и пъти на прочете името им, не може да разбере що за животно е това, като “Асоциация на семейства за партньорство в психиатрията”.

Основната причина, заради която Александър Оскар иска да бъде започнато производство за дискриминация срещу Звездомир Андронов, е твърдението му, че евреите в България, както и цигани, турци и арменци, са гости. Но председателят на “Шалом” не пояснява по какъв начин твърдението, че някой е гост (Още повече, че Андронов ясно пояснява в предаването, че само по себе си това че те са гости, не ги прави добри или лоши граждани на Р. България), дискриминира него или друг представител на етническата общност, която той твърди че представлява. Думата гост няма отрицателно значение в българския език и никога не се е използвала като обидна дума. Може би Оскар е подразнен от факта, че някой му оспорва господарския статут в България, който той явно смята че има. Това разбира се е само предположение, но е странно че единствено от организацията на евреите в България са пуснали жалба срещу Андронов, докато от другите етнически общности, които той е споменал, не са се оплакали.

В жалбата си Александър Оскар, освен явно много обидната за него дума “гост”, намира и за крайно дискриминационно спрямо ЛГБТИ хората в България (каквото и да означава това), изказването на Андронов, че хомосексуалната пропаганда е “вредно промиване на мозъци”. С това председателят на “Шалом” очевидно отрича правото на всеки българин да има мнение за различни процеси и събития в нашето общество и свободно да го изразява.

В допълнение жалбата на Оскар и сие е изпълнена с познатите кухи думи като “расизъм”, “фашизъм”, “антисемитизъм” и т.н. Освен това в нея Български Национален Съюз е определен като “групировка”, с цел да се внуши, че е някаква криминална структура, а не напълно легална организация, регистрирана и развиваща дейност съобразно българското законодателство от 2001 г. Друго интересно нещо в жалбата е, че тя е както срещу водача на БНС, така и срещу БТВ като медия, която му е дала трибуна. В наглостта си жалбоподателите настояват телевизията да им даде категорично уверение, че повече няма да кани хора като Звездомир Андронов, които да изразяват мнение, което явно не съвпада с тяхното.

И ако в една нормална държава този абсурден паксвил щеше моментално да подне в коша на институцията, в която е получен, то в “свободна и демократична” България той е повод за съдебно производство срещу осмелилия се да се възползва от “гарантираната му по конституция” свобода на словото. А конкретния резултат е, че на 15 януари от 12:30 в Комисията за защита от дискриминация ще се проведе открито заседание, в което петчленен състав на комисията ще трябва да реши дали Звездомир Андронов е виновен по обвиненията в дискриминация и съответно каква санкция трябва да получи за това. Освен Андронов, като обвиняеми са привлечени и БТВ.

Какво представлява Комисията за защита от дискриминация?

Комисията е държавен орган, чийто решения имат силата на решения на административен съд. Призвана е да следи за прилагането на Закона за защита от дискриминация и да налага санкции при неговото нарушаване. Но както на всеки е известно днес думата “дискриминация” има толкова разтегливо значение, че дефакто всеки дръзнал да изкаже мнение или позиция, различна от политическата коректност, наложена от неомарксистския либерализъм, който все повече се утвърждава като държавна идеология в европейските държави, може да попадне под ударите на тази институция. На практика КЗД действа почти като един нов “народен съд”, който се разправя с днешните “врагове на народа”. Разбира се методите днес са доста по финни от тези през 1944-45 г., но целта е една и съща, да бъдат отстранени инакомислещите, ако не физически, то поне от общественото пространство.

Особено скандално в предстоящото дело е фактът, че председател на Комисията за защита от дискриминация и докладчик на преписката срещу Звездомир Андронов е Ана Джумалиева. Същата, в интервю пред Българско национално радио на 1 февруари 2018 г., запитана за Луковмарш, дава следния съвет на местните власти:

Да не допускат подобни прояви, които всъщност поляризират обществото и които създават една трибуна и предпоставка за разразяване на езика на омразата …

Цялото интервю може да чуете и прочетете тук.

Първо, самият факт, че тази жена (която се води по образование юрист) призовава за нарушаване на закона, защото Луковмарш е напълно легално мероприятие (доказват го три решения на Административен Съд София – град, който три години подред отменя наложената от Столична община забрана), показва че ръководената от нея институция е всъщност прикрит репресивен орган, който не се ръководи от законността и защитата на човешките права, а чрез някакво псевдоправосъдие цели потискането на опозиционни гласове в България.

Второ, абсурдно е една институция да има претенцията, че може да проведе безпристрастен процес и да вземе справедливо решение, след като председателя на тази институция открито се противопоставя срещу мероприятие, организирано от организация, чийто водач е подсъдим пред същата тази институция.

И трето, черешката на тортата е, че жалбоподателя срещу Андронов Александър Оскар и шефката на КЗД не само се познават и имат професионални взаимоотношения, но дори Оскар е лично награден от Ана Джумалиева с почетен плакет на КЗД през 2019 г. При всичко изброено до тук едва ли човек трябва да е голям оракул, за да отгатне какво ще бъде решението на петчленният състав от КЗД, който трябва да се произнесе след заседанието на 15 януари.

Александър Оскар (в дясно) гордо позира с плакета, с който е награден от Ана Джумалиева (в средата).

По повод делото, водачът на БНС Звездомир Андронов коментира:

Подобни производства и съдебни дела имат за цел да сплашат всеки, дръзнал да мисли и говори извън рамките, зададени от либералните демагози. Той е сигнал към всички национално мислещи българи, че от сега нататък всеки опит за свободомислие ще бъде наказван. В този смисъл аз приемам този процес не като лична атака срещу мен, а като опит да бъде запушена устата на българските националисти и да бъдат изтикани от обществения дебат. Фактът, че освен мен, обвинени са и БТВ, показва че се прави опит да бъдат притискани медиите, за да не дават думата на националисти.

През следващите дни ще ви информираме за развитието на делото и евентуалните действия, които БНС ще предприеме вследствие на него. Който желае да присъства лично на заседанието, може да го направи на 15 януари от 12:30 в офиса на КЗД на бул. Драган Цанков 35 в София.

Подобни статии

Един коментар

  1. Всичко разбирам, ясно ми е, съчувствам на Звездомир, но съм на мнение, че сред някои от членовете на БНС или има дефицит на интелект, или им липсва рутина и обиграност, или подхождат наивно-фантагористично в подобен тип интервюта. Недопустимо е, когато са те поканили в една мас-медия-(от гледаните0 и те слуша цял народ-(нехомогенен, неиндоктриниран-в добрия смисъл на думата, различен, разединен, хаотичен, търсещ себе си) да си позволяваш да изпадаш във възторжено-патриотичен захлас, без това да има почва. Това не е злонамерена критика, а добронамерена констатация на съмишленик, макар и не член на движението. Ако човек е по-образован-особено филолог или историк би следвало да знае че „знаците“-разбирай символите-(думите) имат денотативен и конотативен смисъл. Денотативният е видимият, прекият, очевидният…конотативният е скритият, преносният, насочващият към внушения смисъл на знаците. Предвид закономерностите на съвременното либертарианско общество -(срещу, което съм) не може ти да градиш смислени хипотези в защита на родината, игнорирайки всички етноси, извън нас етническите българи или част от тях, които съставляват българския народ определяйки ги като гости и после да пишеш тонове материал в защита на грешно разбраната ти теза, която всъшност всички са разбрали много точно. Второ-самата теза издиша. Ще дам прост пример по памет, без да цитирам имена. Епопеята на връх Шипка никога нямаше да се състои, ако не беше самоотвержената намеса и помощ на един обикновен арменец-български патриот, работещ в щаба на турското военно командване, който подава целенасочено грешна информация на турския ген. щаб относно придвижването на руските войски, с риск за живота си и на своето семейство, с което предотвратява, обединението на две 40 000 турски армии, които да размажат една 60 000 руска-нима това е „гост“? А от по-старата ни история, ми цялото второ българско царство са кумански династии-те „гости“ ли са? Пиша тук, защото споделям голяма част от идеите не БНС и зная, че ще си остане „между нас“, но дайте по-грамотно, по-отговорно, по рутинирано.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X