На 15 юни в централния щаб на БНС се проведе среща с наши сънародници от Западните покрайнини – активисти, борещи се за запазване на българщината в този край, откъснат от Родината ни по силата на Ньойския диктат. Наши гости бяха Димитър Димитров-Треперски и Иван Николов – двама от доказалите се водачи на българската общност в Босилеград, понесли редица репресии от сръбските власти през годините, заради упорството, с което отстояват българската кауза. Третият ни гост, подпомагащ това дело, бе доктор Валентин Янев. Самият той живее в София, но предците му са от Западните покрайнини и от години е съпричастен на борбата на сънародниците ни в този край. Той бе един от тримата български лекари, демонстративно арестувани в Сърбия през 2017 г., защото оказват безплатна медицинска помощ на българи в Босилеград.
Срещата започна с исторически обзор, който д-р Янев направи на сръбската агресия срещу българското население в Западните покрайнини, започнала още през Междусъюзническата война. Припомни и зверското убийство на петима български офицери, извършено от сърбите, за по-късното поругаване на гробовете им и за възстановяването на мястото, извършено с усилията на Димитър Димитров-Треперски.
След него говори Иван Николов, които е председател на Българския културно информационен център в Босилеград. Той направи анализ на външнополитическите грешки на българската държава и на пропуснатите възможности Западните покрайнини да бъдат върнати в пределите на България. Действия, напълно възможни, според международното право, тъй като днешна република Сърбия на практика не е държавната формация към която са присъединени Западните покрайнини, по силата на Ньойския диктат. Николов се спря и на актуалните проблеми на сънародниците ни, останали под сръбска власт. Говори за неадекватната и безхаберна политика на българската държава по отношение на Западните покрайнини, която само е дала увереност на сръбските власти да продължат произвола там.
В последвалата дискусия бяха засегнати много от наболелите проблеми в Западните покрайнини – от умишлената икономическа изолация на района, целяща постепенното му обезлюдяване, през историческите фалшификации от сръбска страна, посегателствата срещу културата и паметта на българската общност (част от които е и продължаващата сага с паметни плочи на невинните жертви от цивилното население, избити по време на Босилеградския погром от 15-16 май 1917 г., на чието поставяне все още се пречи). Засегнат бе и може би най-сериозният проблем в момента – тежкото замърсяване на водите в района, причинено от минодобива и престъпния отказ на българската държава да окаже натиск, за да се вземат мерки срещу това. И именно в тази връзка гостите разказаха и за последното посегателство срещу БКЦ “Босилеград” – буквално ден по рано е бил унищожен билборда, поставен на клуба, като част от опита да се даде гласност на сериозния екологичен проблем.
Макар възможностите ни в момента да не са големи, ние ще се стараем да правим всичко по силите си, за да подкрепяме нашите сънародници в Западните покрайнини в борбата им за опазване на българщината. Те трябва да знаят, че в България все още има националисти, които не са ги забравили и които не са безразлични към проблемите им. Самата среща бе част от една цялостна кампания, с която организацията ни иска да покаже, че и точно 100 години след подписването на Ньойския диктат, ние не сме се примирили с тази несправедливост извършена срещу народа ни.
