При забравените българи от Западните покрайнини
Тези от вас, които следят нашата дейност вероятно помнят Патриотичния коледен базар, който организирахме с подкрепата на няколко родолюбиви марки като “Ратник България”, “Родобран” и Right Art, и на който успяхме да съберем 2203,10 лв. за българите в Западните покрайнини. Към тази инициатива се присъединиха и младежите от Клуб “Родолюбие и отечествознание”, които дариха още 300 лв. за каузата. Сега дойде време да ви разкажем и за това как бяха разпределени тези пари и по какъв начин, всички вие, които се включихте, подпомогнахте нашите братя в Западните покрайнини.
Когато обмисляхме как най-оптимално да оползотворим събраната сума, решихме да разпределим средствата в две основни направления. Едното бе хуманитарна акция за подпомагане на наши сънародници в затруднено положение. Другото ни желание бе да направим нещо в подкрепа на младите българи в Босилеград и региона. За целта решихме да заложим на една доказала се инициатива организирана от сдружение „ГЛАС” – Босилеград. Става въпрос за фонда, който организацията набира ежегодно от дарения и който се използва за финансиране на различни местни младежки инициативи. Млади българи от града, студенти и гимназисти, могат да кандидатстват със свои проекти в сферата на културата и социалната дейност, които да бъдат финансирани от фонда. По този начин се стимулира младите да са не само обществено активни, но и да се стремят да подобряват средата в своя град, да се развиват там и да се борят за бъдещето си. За тази чудесна инициатива отделихме 1500 лв. от събраната сума, тъй като едно от най-важните неща за нас е родолюбивият дух у младите в този край да се поддържа и развива.
С останалата част от сумата осъществихме една хуманитарна акция в подкрепа на хора и семейства от Западните покрайнини в затруднено положение. За целта много ни помогнаха нашите приятели от българския Културно-информационния център „Босилеград”. Като част от акцията на 15 януари няколко човека от БНС отпътувахме към Босилеград. Там се срещнахме с представители на Културно-информационния център, които вече бяха подготвили 35 пакета, основно с продукти от първа необходимост, които да бъдат раздадени на наши сънародници с финансови затруднения. Отново те ни помогнаха и да разнесем една част от пакетите, като ни напътстваха към домовете на хората от града и околните села.
Тук трябва да отбележим, че целият район е в много тежка икономическа ситуация, като недоимъка е изкуствено поддържан и е целенасочена политика на сръбската държава. Основен инструмент на тази политика на местно ниво е кметът Владимир Захариев, по времето на чието 20-годишно управление населението на общината е намаляло наполовина. Той е отговорен както за затварянето на местни предприятия, така и за провалянето на редица опити на български фирми да инвестират в региона. Прекият резултат от това е огромна безработица, ширеща се немотия и тежък живот за много местни българи.
На 15 януари се срещнахме с някои от тях. И това далеч не бяха само възрастни, самотни хора. Срещнахме се с чудесно младо семейство с две малки дечица, в което за съжаление и двамата съпрузи бяха останали без работа. Видяхме се и с безработна майка на две деца, чийто съпруг е починал. Посетихме самотен баща, отглеждащ шест годишната си дъщеричка в края на почти обезлюдено село. Село, в което имаше едно училище с един учител и един ученик… Запознахме се с младо и будно момче, останало без родители. От нашия гид научихме и за тежката съдбата на друга жена, която посетихме – синът ѝ, като много други младежи, заминал да работи в чужбина, но изчезнал безследно. Дъщеря ѝ, която живее с нея, се бори с раково заболяване. В последните години има бум на онкологични заболявания в района поради абсолютно безконтролната и безнаказана дейност на мина Подвирови, която трови река Драговищица и питейните води на околията… Занесохме пакети и на много мили старци, които с усилие свързват двата края. Особено тягостна гледка бе да видим как живееше една жена на 80 години, която срещнахме случайно. Бабата с усилие влачеше голямо дърво за огрев към схлупената къщурка, в която живееше. Къщурка, която едвам се крепеше и в която нямаше ток. Тясната стаичка на старицата беше заета от едно легло и различни инструменти, а пода беше гола земя. Разбрахме и че други старци живеят в подобни условия в по-далечните села. Но до там нямаше как да стигнем с нашата кола. До там няма дори нормален черен път, а се стига само с високопроходим джип или след доста продължителен преход пеша. Затова от “КиЦ Босилеград” предложиха да им доставят пакетите в следващите дни. Част от пакетите оставихме и в самия културен клуб, от където да си ги вземат живеещите по-наблизо хора в нужда.
Много накратко ви разказахме само за някой от сънародниците ни, които срещнахме. Всички те са чудесни, добри и работливи хора, принудени да се борят в тази ситуация, в която умишлено са поставени. Видимо много от братята ни в този край са запазили онова пословично трудулюбие, с което народа ни винаги е правел впечатление. И благодарение на това успяват някак да се справят, обработвайки скромните си имоти, за да осигурят прехраната си. Всички те много се радваха щом се срещахме. Канеха ни да постоим при тях и да си поговорим, искаха да ни почерпят с нещо. Не защото продуктите, които им носим ще им помогнат кой знае колко. А просто защото някой се е сетил за тях и не е безразличен към съдбата им. Това искахме да им кажем и ние – имате братя в България, които не са ви забравили. Може в момента да не можем да ви помогнем съществено, но помним и каквото ни е по силите, ще направим.
След края на обиколката ни посетихме и клуба на сдружение „ГЛАС”, където председателя му Александър Димитров ни връчи благодарствена грамота за дарението. Имахме възможност да проведем интересен разговор за различни предстоящи родолюбиви инициативи в града, включително и наближаващия юбилеен 30-и Великденски фестивал, чийто организатор е Димитров. Обсъдихме и варианти за бъдещи акции в подкрепа на местните българи. Там се запознахме и с част от екипа на „ГЛАС ПРЕСС”, местната медия отстояваща българщината в този край. Преди да потеглим към София отново се отбихме и при нашите приятели в “КиЦ Босилеград” за да коментираме някой бъдещи планове.
Благодарим отново на всички вас, които се включихте в тази наша инициатива и подпомогнахте братята ни, останали под сръбска власт. Това далеч няма да е последната ни акция в тяхна подкрепа, така че следете страницата ни редовно за повече информация по тази тема.