История

Душо Хаджидеков – един слабо известен български герой

Душо Хаджидеков е български възрожденец и народен будител. Той е роден в Чирпан през 1836 година. След завършване на местното училище се премества в Пловдив, за да продължи образованието си. По това време градът е бойно поле на българи и гърци като последните с помощта на султана превземат църквите и се стремят да изтрият българското самосъзнание и да гърцизират всички християни по нашите земи.

Душо Хаджидеков става успешен търговец на дървесина и разгръща мащабна дарителска дейност в подпомагане на българщината в Пловдив. Той e основен благодетел на 4 български училища в града, включително и на Новомахленското училище през 1870 година като дарява имота, материалите и средствата за изграждането му. През 1922 година то бива прекръстено на патрона си и днес е известно на всеки пловдивчанин като основно училище „Душо Хаджидеков“.

Дейността на Душо Хаджидеков не се изчерпва само с дарителска кампания. През 1860 година той предвожда група българи, които нахлуват в една от превзетите от гърците църкви „Света Петка“/стара/, прогонват ги и правят опит да я превърнат отново в българска. Вселенската патриаршия полага усилия и с подкрепата на султана отново завзема храма.

През 1869 година Душо Хаджидеков се запознава с Васил Левски и става негов близък сподвижник. Той е съосновател на тайния революционен комитет в Пловдив заедно с Димитър Матевски, Христо Иванов – Големия и др. След смъртта на Левски той се запознава с Тодор Каблешков и Георги Бенковски и взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание като дава сериозни средства за закупуването на оръжия и униформи.

По време на Руско-Турската война 1877-1878 година той сформира въоръжен български отряд, който действа в околностите на Чирпан и Стара Загора. Именно в този период Душо Хаджидеков бива арестуван от турците и хвърлен в затвора „Таш Капия“, където са затворени множество българи още от Априлското въстание.

Към края на войната в злобата си турците се опитват да опожарят Пловдив, както е станало с много други български градове като Стара Загора и Пазарджик. Те не успяват, но на 4 януари 1878 година, часове преди Пловдив да бъде освободен, извеждат 123 българи от затвора „Таш Капия“ и ги отвеждат в местността Остромила. Клетниците, сред които и Душо Хаджидеков, крачат с окървавени от изтезанията ризи сред януарската виелица. Ятаганите засвистяват над главите на мъчениците за българската свобода и всичките те биват поголовно посечени.

Така завършва животът на един велик българин, който е почти непознат на своите потомци, който е пожертвал всичко, което е имал в защита на българщината и на българския народ. Човек, за когото патриотизъм и родолюбие не са били празни думи, а начин на живот. Герой, оставил ни пример как трябва да живеем и да се борим в трудни времена. В своето завещание Душо Хаджидеков пише:

„Сичко оставям на милия си народ“.

Длъжни сме да го помним, за да съхраним завещаното от него! Да помним идеалите му, за да съхраним България такава, каквато той ни я завеща!

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button