Дискусия “По кой път трябва да поеме българският национализъм?“

Една от основните задачите, която стои пред българските националисти е изграждането на ясна стратегия, за това как да се води борбата за да бъдат постигнати целите ни. Което означава не просто формулиране на основни приоритети, но и поетапно формиране на по-широк общ фронт на база споделени ценности и съответното дългосрочно планиране. За да може да се пристъпи към това обаче, първо трябва да изясним, както се казва – кой къде стои, как вижда нещата и дали изобщо говорим на един език.  

С тази цел, ние от Български Национален Съюз започнахме една нова инициатива, която считаме за стъпка в правилната посока. А именно, поредица от дискусии с личности, активни в националните среди, които могат да представят своя поглед върху различни въпроси. Основната цел на дискусиите е да бъдат с практическа насоченост. Намерението ни е да каним не само хора от групи и организации, с които така или иначе, вече работим заедно в своеобразната мрежа, която сме изградили през годините, но и нови лица имащи по-различен и интересен поглед. Ще се стараем и да стимулираме активността на публиката, за да се получи още по-задълбочено обсъждане на темата. По този начин се надяваме, не просто да изясняваме различни въпроси, но и да надграждаме и от това да следват конкретни действия.

Съвсем естествено, първата дискусия, с която стартирахме инициативата бе озаглавена “По кой път трябва да поеме българският национализъм?“ Тя се проведе на 30 октомври в централния щаб на БНС. Четирима участници бяха поканени, за да представят своето виждане за курса по който следва да се развива национализма у нас. Това бяха Георги Драганов – създател и редактор на портала „Война и мир“ и организатор на различни граждански инициативи; Христо Иванов – член на ръководството на Национален младежки комитет на ВМРО; Александър Александров – председател на фондация “Общность Съ Идеал” и учител по история; Пламен Димитров – водач на софийската структура на БНС и отговорник  за международните контакти на Организацията. Модератор на дискусията бе Цветелин Пенков от БНС.

Всеки от участниците имаше възможност да направи кратко изложение на идеите си, след което да отправи въпрос или коментар към казаното от другите. Във втория панел с въпроси и коментари се включи и публиката.

Пръв своето виждане сподели Георги Драганов. Той започна с кратка ретроспекция на някои от ключовите моменти в развитието на българския национализъм, задачите, които са стояли пред него и пътя по който е водена борбата за решаването им. Така стигна до нашето съвремие и проблемите, пред които сме изправени. Драганов разкритикува лансираната основно от Запад идея за гражданския национализъм, отричащ етническата принадлежност и подчерта, че основните два стълба на националното ни движение трябва да са кръвта и културата. Като основен приоритет той посочи тяхното опазване, а като една от целите пред нас, привличане и работа с големите български общности, останали извън пределите на България.

След него говори Пламен Димитров. Отправна точка в неговия анализ бе актуалното състояние, в което се намираме – а именно, състояние на тотална културна война, която различните клонове на левичарството водят срещу всички компоненти на традиционното общество, включително семейството. Демографската криза, която е най-сериозният проблем пред нас е следствие именно от негативните културни промени, изменили начина на мислене и ценностната система на голяма част от народа ни. Затова като основен приоритет той посочи борбата в културната сфера и влиянието върху мисленето на младите. Даде и пример със стратегията на нашите противници, успели да овладеят основно западните общества, но вече проникващи и тук. За да се обърнат процесите, според Димитров е необходимо да се изгради една своеобразна мрежа от структури, работещи в една посока, една мозайка от патриотични проекти, които да доведат до коренна промяна в мисленето на хората.

Трети изказа своята теза Христо Иванов от младежката структура на ВМРО. Той акцентира върху необходимостта да се работи за това, обществото ни да осъзнае нуждата от национален идеал и следването му, като сплотяващ фактор, преодоляващ различните форми на разединение. Наблегна и върху нуждата не просто да се опазват, но и да се популяризират онези фундаментални за съществуването ни като народ елементи – като националната памет и традициите ни. Именно те са и това, около което можем да се обединим. Иванов призова всеки индивидуално да даде своя принос, независимо,че може да му изглежда малък, защото именно чрез натрупване настъпва качествената промяна.

Александър Александров бе последния представил своите виждания по темата. След като изложи накратко, какво вижда като позитивно и какво като негативно в развитието на националното движение, той наблегна основно на два аспекта. Нуждата, според него, от по-голям прагматизъм и избягване на маргинализацията. Именно в по-прагматичния подход той вижда основата за едно последващо по-широко сътрудничество с различни формации.

Последва интересна и разгорещена дискусия, както между участниците, така и с включването на публиката. В нея разбира се, не можа да се избегне напълно и изместване от основната тема, но в крайна сметка, обсъждането влезна в рамки. Дори след обобщенията на коментаторите и края на официалната част, разговорите продължиха и в по-неформална обстановка и на по-широки теми. 

Радваме се на показания интерес и голямата активност на всички посетители. И също така, благодарим на основните участници в дискусията за интересния диспут, който се получи. Скоро предстоят нови подобни събития. Всеки, който има интерес, може да следи страницата ни, както и каналите ни в социалните мрежи, където ще бъде публикувана информация своевременно.