Протести и акции

100 години долу Ньой!

Факелно шествие в Пловдив

На 23 ноември в Пловдив се проведе шествието “100 години долу Ньой” с което завърши и кампанията, с която отбелязахме век от едно от най-мрачните събития в новата ни история – налагането на Ньойския диктат на народа ни след края на Първата световна война. Един погром, извършен над държавата ни, откъснал изконни български земи от нашата страната и превърнал в мъченици братята ни, останали в окупираните територии. Самата кампания включваше различни инициативи в няколко града, сред които лекции, прожекции на филма “Родени българи” на Силвия Трендафилова, както и посещение до Босилеград за Деня на западните покрайнини. Издадена бе и брошурата “100 години долу Ньой”, която се разпространява безплатно. Цялата кампания и самото шествие е обща инициатива на Български Национален Съюз, “Кръв и Чест” България, “Бранител” – Стара Загора и младежите от “Бял Фронт”. Усилията ни бяха подкрепени и от патриотичната марка “Ратник.БГ”, които пуснаха тематична блуза, като чрез продажбата й не само се популяризираше каузата, но и се набираха средства за събитието.

Шествието в Пловдив бе и своеобразен завършек на тази кампания. То събра над 200 националисти от цялата страна, като специално за него бяха дошли и наши сънародници от Западните покрайнини. Именно те бяха и в челните редици на процесията. За да ни подкрепят, бяха дошли и наши съратници от няколко европейски държави. Сред тях бяха и нашите приятели от “Десните” – Германия и чешките ни другари от Народен и социален фронт – две от организациите, с които заедно учредихме Съюз “Крепост Европа”. Имаше и националисти от Унгария (чиято съдба е много сходна с нашата), Италия и Испания. Шествието започна от площад Никола Мушанов с развети български трибагреници. Докато колоните преминаваха по централните улици на града със скандирания, момичета раздаваха листовки на минувачите с информация за събитието. Щом шествието достигна до площад “Римски стадион”, знамената бяха заменени с факли, които озариха вечерния Пловдив. Така участниците продължиха до паметника на Гюро Михайлов, който бе и крайна точка на шествието. Там пред събралите се речи държаха организаторите и представители на българите от Западните покрайнини.

Пръв говори един от най-младите участници в събитието – Александър Петрев от “Бял фронт”, като представител на новото поколение националисти, които продължават борбата срещу последствията от Ньойския диктат, тегнещи и до днес над сънародниците ни в откъснатите земи. След него реч държа Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС. Той припомни, че в историята няма нищо вечно и че наложеното от Ньой не е необратимо – дори напротив. А за да се промени това, далеч не е необходимо да се водят кръвопролитните войни от близкото минало, от които изгуби цяла Европа. Дипломацията дава достатъчно средства за решението на тези въпроси, а Крайовската спогодба е блестящ пример за това как можем да ревизираме в наша полза, по напълно мирен начин, наложеното от Ньойския диктат, стига да има воля. За да стигнем до там обаче, като български националисти, трябва да пробудим народа ни за действителността, в която живеят нашите сънародници в окупираните територии и да се организира обществен натиск над институциите, за да се вземат мерки, до момента когато управлението на страната ще е в ръцете на националните сили.

Третият оратор бе водачът на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов. Той сподели впечатления от действителността и тежкия живот на нашите събратя в Западните покрайнини, които наскоро отново посетихме. Подчерта и че, ако днес си мислим, че тук в България положението ни е трудно, то ситуацията на сънародниците ни от другата страна на границата, забравени от държавата ни, оставени на милостта на една враждебна власт, е далеч по-тежко. А единствените, на които могат да разчитат, сме ние.

В края на събитието говориха и двама от най-дейните борци за българщината от Босилеград – Димитър Димитров и председателя на културно-информационния център на българите в града, Иван Николов. Двама съвсем скромни българи, но с огромен принос за опазването на българщината, изразяващ се буквално в десетилетия неуморна и непримирима бора в тези сурови условия, въпреки репресии и всевъзможни пречки. Особено трогателен момент бе, когато множеството търпеливо изчака пристигането на Иван Николов, който макар и трудно подвижен бе дошъл за да разкаже за съдбата на българите в Западните покрайнини, и се събра около него за да чуе словото му. С неговата реч приключи и проявата, но започна един нов етап от съпротивата срещу Ньойския диктат.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж също

Close
Back to top button
Close
X