Луковмарш, македонизъм, расизъм, феминизъм: Какво притеснява Русия според неин доклад за България?

През 2026 г. Русия и Беларус публикуват за трети път дълъг и подробен доклад за страните в Европа. „Съвместен доклад на Министерството на външните работи на Руската федерация и Министерството на външните работи на Република Беларус: Състоянието на правата на човека в някои държави“, е с предисловие от Игор В. Секрета, заместник-министър на външните работи на Република Беларус Дмитрий Е. Любински, заместник-министър на външните работи на Русия.

И, да, докладът се чете с изумление от всеки, попаднал под влиянието на западната марксистка пропаганда или източната пропаганда, която представя Русия като контрапункт на модерната лява мисъл, включваща борба с расизма, хомофобията, антисемитизма, подкрепа за бежанците и други подобни политики на първо място.

За БНС е чест, че като организация на българските националисти, поставящи българските интереси на първо място, ние сме споменати и сме сред противниците на всички злонамерени тези, които нашите врагове защитават в този доклад.

Докладът разпространяван под претекста, че документира глобални нарушения на човешките права, отделя около дузина страници на България. Ако се зачете човек само в самия текст, ще помисли, че е писан от Български хелзински комитет, Амнести Интернешънъл или някой активист на София Прайд – подробно са изброени проблемите на модерната левица.

Коментират се всичко от „слабости в съдебната система“ до „неонацистки шествия“ и „злоупотреби в психиатричните заведения“.

Самият доклад се позовава директно на материали, публикувани от беларуското Министерство на външните работи (стр. 104), а цялостната му рамка третира механизмите за отчетност на ЕС и санкциите по време на война срещу руските държавни медии като нарушения на правата на човека сами по себе си. Това е странна гледна точка за документ, чиито очевидни автори стоят зад един от най-лошите баланси на политическо насилие, война и репресии срещу пресата в Европа. Преди да приемем неговата оценка за България, си струва да попитаме кой поставя оценките.

Причина за загриженост № 1: Независимост на съдебната система.

В доклада се твърди, че институционалната рамка на България за правата на човека съществува на хартия, но не се превръща в реална защита, като се отбелязва, че съдебната реформа „забавя ход“ според Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2025 г. и че доверието на обществото в съдилищата остава ниско — цитира се данните, че едва 30 % от българите възприемат съдебната система като справедлива и независима (стр. 99–100).

Проблем 2: Реч на омразата и дискриминация срещу малцинствата.

Докладът описва „нарастващата реч на омразата“, насочена срещу турци, цигани, мюсюлмани, евреи и имигранти, и критикува българското законодателство за това, че не третира расовата мотивация като утежняващо обстоятелство при всички престъпления (стр. 100).

Руснаците и беларусите се оплакват от свободата на словото в България и липсата на по-силна цензура:

Българската законодателна система не предвижда расовата омраза и ксенофобията да се квалифицират като утежняващо обстоятелство при всички престъпления.

В доклада се отбелязва също така високата безработица сред циганите и неотговарящите на стандартите жилищни условия (стр. 100–101). Това са документирани, дългогодишни проблеми, проследявани от Комитета за премахване на дискриминацията срещу цветнокожи лица (CERD) и други органи.

Руснаците също се оплакват, че в българските институции се говори изключително и само на български език:

Фактът, че на лицата, принадлежащи към национални малцинства, не е предоставено правото да използват родния си език при общуването си с изпълнителните органи, трябва да бъде осъден. Освен това не са предприети никакви мерки за оценка на търсенето на използването му в такива ситуации.

Друг проблем за руснаците е забраната за бурки и други символи на ислямизация:

Друга приета наредба забранява носенето на всякакви видове „плътни или полупрозрачни материи, които покриват или скриват лицето“ на обществени места, включително шалове, маски и други облекла. Изключение се прави само за онези, които покриват лицата си поради професионални причини или здравословни проблеми. На всички останали се разрешава да носят бурка и никаб само в религиозни институции и у дома.

Проблем 3: Спорът за „македонското малцинство“.

Докладът разглежда отказа на България да признае „македонски етнос“ в рамките на своите граници, както и блокирането на граждански организации, които се самоопределят като македонски, като нарушение на правата (стр. 102).

За руснаците, които от векове се опитват да разделят български народ на части продължава да е проблем, че ние държим на историческата и биологическа истина:

Властите отказват да влязат в диалог с лицата, които се стремят към признаване на македонския етнос като национално малцинство. Същото важи и за лицата, които се самоопределят като помаци.

[…]
Този проблем е бил доведен до знанието на Комитета за премахване на расовата дискриминация (CERD). Комитетът изразява загриженост във връзка със съобщенията, че на членовете на македонското малцинство се пречи да упражняват свободно правото си на свобода на събранията. Съществуват постоянни пречки и допълнителни изисквания за регистрацията на организации на гражданското общество, а именно отказът на Регистрационната агенция и съдилищата да регистрират сдружения въз основа на тяхната македонска идентичност.

Притеснение 4: Крайнодесен екстремизъм.

Докладът отделя значително внимание на Български национален съюз и на ежегодното факелно шествие „Луковмарш“ в чест на ген. Христо Луков (стр. 102–103), както и на антисемитския вандализъм над синагога в София (стр. 104).

За БНС това е голямо признание – на практика Русия и Беларус ни легитимират като единствената истинска пробългарска и „русофобска“ организация в страната, способна да събере достатъчно млади българи на улицата с политически искания.

Естествено, вандализмът над синагогата, извършителите на който са новодошли араби, пакистанци и други настанили се в района на Женския пазар, се приписва на българите и по-точно на десните националисти, за да бъдат очернени незаслужено. Точно както правят и левите прозападни НПО-та.

Руското външно министерство е и изключително нещастно от решенията на българския съд, зачитаща свободата на словото и свободата на сдружаването:

На 10 февруари 2020 г. Столичната прокуратура подаде иск в Столичния съд с цел отмяна на регистрацията на БНС. Българското правосъдие отхвърли иска, като се позова на липсата на антиконституционни изявления, подбуждане към омраза или насилие от страна на Българския национален съюз. Това решение беше потвърдено (на 13 април 2022 г.) от Апелативния съд. Последният от своя страна подчерта, че организацията споделя българската националистическа идея, която „сама по себе си не води до подбуждане към омраза или вражда“.

Притеснение 5: Имиграция и прилагане на законодателството за убежище.

Докладът твърди, че условията в лагерите за мигранти са лоши, и посочва съобщения за принудително връщане и употреба на сила срещу търсещи убежище на турската граница (стр. 103–104).

За Русия и Беларус, които от години също се опитват да използват мигранти от Третия свят като оръжие за дестабилизация на Европа, особено срещу съседните им Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, е проблем, че България пази границите си:

Докладът на Министерството на външните работи на Република Беларус „Най-резонансните нарушения на правата на човека в някои страни по света – 2023 г.“ описва широко отразявано разследване на неправителствената организация „Lighthouse Reports“, проведено в сътрудничество с няколко западни медии, в което се посочват доказателства за използването от българска страна на бойни патрони срещу търсещи убежище на границата с Турция.

Проблем 6: Свобода на печата.

Докладът цитира 70-тото място на България в индекса на „Репортери без граници“ за 2025 г., влиянието на олигарсите върху големите медии и физическите нападения срещу журналисти (стр. 104–105). След това докладът преминава към критика към България за спирането на излъчването на руски държавни медии като RT и „Спутник“ и отнемането на акредитацията на кореспондент на „Российская газета“ (стр. 105) – като третира ограниченията, наложени по време на война върху пропагандния апарат на враждебна държава, като равностойни на истински нарушения на свободата на печата. Това приравняване не издържа, особено когато идва от източник, свързан с правителство, което е хвърлило в затвора или е прогонило практически цялата си независима преса.

Причина за загриженост № 7: Историческа памет и съветски паметници.

Докладът представя премахването на МОЧА (Паметника на Съветската армия) в София и повтарящите се спорове за вандализъм над паметника на „Альоша“ в Пловдив като част от „война срещу миналото“ (стр. 105–106).

Акциите за премахването на съветските тотеми в страната ни и заменянето им с български паметници е тема, по която БНС работи активно от десетилетия и може да се похвали със значими резултати. Най-големият успех, безспорно, е демонтирането на МОЧА в София, след подкрепената от БНС серия от акции на групата „Искаме български паметник“. Въпреки усилията на руското посолство и изпращането (и вероятно заплащане) на десетки души, които денонощно да охраняват чуждите паметници, те редовно биваха надигравани, надхитряни и понякога набивани от българските родолюбци.

Решението на софийската община да събори паметника на Съветската армия е пример за „войната срещу миналото“, която се води в републиката. Паметникът бе окончателно демонтиран през декември 2023 г. след многократни осквернявания.

Проблем 8: Домашно насилие и насилие, основано на пола.

Докладът посочва рязък ръст на сигнализираните случаи на домашно насилие през 2024 г. – над 53 000 сигнала, което представлява увеличение с 50% – наред с недостатъчно финансираните програми за превенция и тревожните нагласи на обществото към конфликтите в семейството (стр. 106–107).

Тук текстът на доклада звучи като изваден от доклад на „Феминистки мобилизации“ или „Български фонд за жените“, повтарящ заучени клишети, полуистини и директни лъжи на съвременния крайноляв феминизъм. Тази идеология бива преследвана в Русия и Беларус, но очевидно получава сериозна институционална подкрепа от тези страни в Европа, очевидно с цел да ни отслаби.

Проблем 9: Трафик на хора.

Докладът описва България като постоянен център за трафик, свързан със сексуална експлоатация, който засяга непропорционално циганските жени и момичета, съгласно доклада на Държавния департамент на САЩ за 2025 г. относно трафика на хора (стр. 107–108).

Отново виждаме повторение на тези на модерната западна левица, според която българските мъже са виновни за случващото се на територията на България, нищо че нито извършителите, нито жертвите са етнически българи.

По-големият проблем е посланикът, а не само посланието.

Страна, която е нахлула в Грузия и все още окупира Южна Осетия и Абхазия, която от 1992 г. насам подкрепя сепаратистко правителство в молдовския регион Транснистрия и която през 2022 г. започна мащабна инвазия в Украйна – придружена от заповед за арест от Международния наказателен съд срещу нейния президент във връзка с принудителното депортиране на украински деца – не е в позиция да дава уроци на България по въпросите на суверенитета или отношението към малцинствата.А държава, чието досие включва убийството на журналистката Анна Политковская, отравянето на Александър Литвиненко в Лондон и на Скрипалите в Солсбъри, застрелването на опозиционния лидер Борис Немцов на няколко крачки от Кремъл и смъртта на Алексей Навални в арктическа наказателна колония след предишен опит за отравяне, няма право да представя проблемите с медийната собственост в България или едно решение за акредитация, което впоследствие е отменено, като сравними нарушения.