Днес, 18 април 2010 г. в България официално е обявен ден за национален траур. Знамената са спуснати наполовина, всички телевизии са с черни лентички, отвсякъде долита траурна музика. И за какво е всичко това? Заради смъртта на един чужд държавен лидер, а именно полският президент Лех Качински, загинал преди седмица в нелепа авиокатастрофа. За нас от Български Национален Съюз това е неприемливо! Не защото сме безчувствени към скръбта и болката на полския народ, не защото ни е все едно или пък злорадстваме. Не, няма причина за това, а и не сме такива хора.
Нашата позиция е принципна и е продиктувана от разбирането, че е нелепо и неуместно една държава да е в траур и да скърби за чужд политически и държавен водач, който и да е той. Още повече представител на народ и държава, с които нямаме почти нищо общо. Ние не приемаме този модел на интернационална и европейска солидарност, който за нас е поредната стъпка към заличаването на националните и държавни граници и идентичности. Пропагандата на настъпващата глобализация, чийто проект е ЕС се опитва да ни внуши, че вече всички сме свързани неразривно и че, което и да е вътрешнополитическо събитие, в която и да е от страните членки ни засяга, едва ли не всички. Топилнята на Новия Световен Ред е в действие. Ние не приемаме тази постановка и никога няма да я приемем! Българите са си Българи, англичаните са си англичани, шведите – шведи, а поляците са си поляци и всеки е уникален, дори и в скръбта си. Интересно е това слагачество и национален нихилизъм на нашите политици. Защото ако трябва да има национален траур, той трябва да бъде не за загиналия полски президент, а за хиляди други случаи, в които са загивали смели и достойни Българи, защитаващи Българската национална кауза в и извън граница. Защо нямаше национален траур за проф. Благой Шклифов, най-големият борец за Българската кауза в Егейска Македония, доказал с десетки статии и книги наличието на голямо Българско национално малцинство в Гърция, както и Българският характер на Беломорието, и загинал през септември 2003 г. в автомобилна катастрофа в южната ни съседка при мистериозни обстоятелства? Защо, ако щете нямаше национален траур за загиналия също при самолетна катастрофа през 2004 г. македонски президент Борис Трайковски, който все пак беше с Българско етническо самосъзнание и пробългарски настроен?
Примери могат да бъдат дадени още, но не това е целта. Целта е да бъде разбрано и осъзнато, от колкото се може повече наши сънародници и най-вече от политическият ни елит, че ние Българите си имаме достатъчно мъченици и поводи, за които да скърбим и, че е крайно време да престанем да плачем на чужди гробове. Ние от Български Национален Съюз ще отстояваме докрай тази позиция и ще се противопоставяме на всякакви опити да ни бъдат натрапвани чужди празници и скърби.
България над всичко!
