Чествания и възпоменания

Пътуване до Босилеград за Деня на Западните покрайнини

На 7 и 8 ноември всяка година се отбелязва Денят на Западните покрайнини. На тези дати през 1920 година сръбски войски окупират тези изконно български територии, още дори преди официалната междусъюзническа комисия, която е съставена за да приложи клаузите на Ньойския договор, да е дала разрешение за това. От тогава нашите сънародници по тези земи живеят под сръбско робство.

Тази година българите от Босилеград бяха решили на 9 ноември да организират възпоменателно събрание в своя град, за да отбележат черната годишнина. По този случай и като част от кампанията “100 години – Долу Ньой!”, активисти на Български Национален Съюз и Бял фронт отидоха до Босилеград, за да се включат в мероприятието. 

В годината, в която отбелязваме 100-годишнината от подписването на Ньойския диктат, Български Национален Съюз се стреми да насочи общественото внимание, колкото е възможно повече, към тежката на съдба на българите в Западните покрайнини и в частност на тези в Босилеград, които са най-будната българска общност в пределите на Сърбия днес. За тази цел организацията поддържа тесни контакти с представители на тази общност. Като резултат на тези усилия, юни месец в централния щаб на БНС беше организирана среща с няколко наши сънародници от този град, които разказаха за страховите процеси на обезбългаряване на Западните покрайнини и ежедневните трудности, които среща всеки в Сърбия, дръзнал открито да се заяви като българин. В продължение на тази инициатива дойде и посещението в Босилеград на 9 ноември.      

Макар градът да се намира само на около 70 км. по пряка линия от София, за да се достигне до него са необходими поне два часа път, а при определени обстоятелство и доста повече, както се убедиха някои от пътуващите. Една от колите беше задържана повече от час на границата от сръбските граничари. Без никакви обяснения и реална причина цялата кола и четиримата й пътници бяха щателно претърсени. Явно самият факт, че една група от млади българи иска да посети този български край, предизвиква подозрения в сръбските власти и ги кара да им създават възможни пречки. Но в крайна сметка всички успяха да пристигнат благополучно в Босилеград.

Там те първо бяха посрещнати в къщата на Димитър Димитров, един от най-големите български родолюбци в града. Всеки който е ходил някога в Босилеград или се е интересувал малко по-подробно за съдбата на българите по тези места, не може да не е чувал за Бай Димитър или да не го е виждал. Този човек буквално е превърнал дома си в храм на българщината. На всяка стена, както отвътре така и отвън, са окачени много снимки и портрети на български герои, карти на България или се вее българското знаме. 

След като Бай Димитър и съпругата му сърдечно приветстваха младите националисти и ги почерпиха в дома си, Бай Димитър ги заведе на гробището в града. Там той им показа гробовете на петима български офицери, които със собствените си ръце е възстановил. Те са били жестоко избити от сръбски войници по време на Междусъюзническата война, макар че са били военнопленници, тоест в противоречие с всякакви военни конвенции. 

След това заедно с Бай Димитър и други гости от България отидохме до село Извор, на седем километра от Босилеград. Там се намира българската църква „Света Троица“ построена през 1835 година. Тя впечатлява със своята архитектура и размери. За съжаление днес е оставена на произвола на съдбата от сръбската държава, явно с надеждата с времето да рухне и така да бъде заличен и този паметник на българщината в Западните покрайнини. Но преди това да се случи сърбите са заличи с боя почти всички стенописи на църквата, разбира се защото са изписани на български. Само благодарение на усилията на хора като Бай Димитър и други будни българи от Босилеград, храмът все още е оцелял. Но за съжаление сградата на българското училище, която е била в съседство, е вече полуразрушена. 

От Извор групата отиде направо в Културно-информационния център на българите в Босилеград, където в 17 часа започна възпоменателното събрание. Пръв прочувствено слово държа Иван Николов, председател на КИЦ-а. Той напомни накратко за историческите събития на 7 и 8 ноември 1920 г., когато Западните покрайнини са окупирани. След това аргументирано обясни, защото дефакто тази територия не би трябвало днес да бъде част от Сърбия, която не е правоприемник на Югославия, на която са дадени Западните покрайнини по силата на Ньойския диктат. След него говориха други представители на българите от града, както и гости от Кюстендил, София и Русе. Кратка реч държа и Пламен Димитров от БНС. Той благодари за гостоприемството на нашите сънародници и заяви, че Български Национален Съюз ще прави всичко по силите си, за да помага за каузата им. Като част от тези усилия младите националисти бяха донесли 100 бройки от вестник “100 години – Долу Ньой!”, който всеки от присъстващите можеше да си вземе безплатно. След като приключи събранието, гостите се сбогуваха с любезните си домакини и се отправиха обратно за София. 

Като цяло това посещения остави смесени чувства в младите националисти. От една страна е възхищението пред дейността на хора като Димитър Димитров и Иван Николов, които дори и след 99 години чужда окупация, продължават да държат буден българския дух по тези земи и не се предават въпреки репресиите и трудностите. От друга страна обаче и с просто око е видно обезлюдяването на този район и сърбизирането на една част от останалото население. За тези процеси голяма вина има и българската държава, която по никакъв начин не работи за запазването на българския характер. Напротив, често заради сервилното отношение на българските политици към Сърбия, те спомагат още повече за асимилирането на българите в Западните покрайнини. Днес българската държава е мащеха за българите в самата България, а какво остава за тези, които живеят по една или друга причина извън нейните предели. Това обаче още повече задължава родолюбивите българи да покажат солидарност със своите братя от откъснатите територии. Ясно е, че в тази кауза, няма на кой друг да се разчита в този момент.

Със сигурност това няма да е последното посещение на националистите от БНС и Бял фронт в Босилеград. При разговорите с дейците на българската общност там бяха набелязани няколко възможности, с които младите активисти да бъдат полезни за борбата на българите от Западните покрайнини. Така че инициативите и сътрудничеството между организациите от двете страни на изкуствената граница да не се ограничат само около 100-годишнината от Ньойския диктат, а да продължават и в бъдеще. 

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X