Победа и на втора инстанция по делото за забрана на БНС

Логичното и справедливото се случи – Апелативния съд – София потвърди решението на Софийски градски съд, с което се отхвърля искането за забрана на Български Национален Съюз от прокуратурата. Така, повече от две години след като главният прокурор Иван Гешев, изпълнявайки волята на антибългарски, задкулисни кръгове, се зае със заличаването на нашата организация, той и кукловодите му претърпяха пълен провал. 

Това дело се превърна в първия открит политически процес в България след 1989 г., с цел да бъде забранена една организация единствено заради политическите убеждения на нейните членове. Еквивалент на такива тоталитарни мерки на държавата срещу инакомислещи, маскирани под формата на правосъдие, може да бъде намерен единствено в комунистическия Народен съд.

Продължилата две години и половина битка ни коства много усилия, изгубено време и разходи. Трябваше да прегледаме стотици страници “доказателства”, внесени от прокуратурата и заедно с нашия адвокат да състави стратегия за защита. Наложи се да оборваме две абсолютно непрофесионално изготвени експертизи, особено историческата на Михаил Груев. Наши членове бяха разпитвани няколко пъти пред съда и бяха провокирани с най-абсурдните въпроси, като например да опишат копчетата от униформата на БНС. 

Бяхме абсолютно убедени, че правото е на наша страна и изсмуканите от пръстите “доказателства” на прокуратурата не могат по никакъв начин да подкрепят абсурдните твърдения на държавното обвинение. Но също така бяхме и наясно, че съдебната система в България не е напълно независима. Не знаехме и до каква степен имат влияние над съда кръговете, които бяха задействани, за да започне Иван Гешев атаката срещу нас. Затова не можехме да бъдем сигурни, че ще получим справедлив съдебен процес.

Но и двете съдебни решения – това на Софийски градски съд и на Апелативен съд – София, доказаха, че в България все още има съдии, които не само не взимат решения съобразно политическата конюнктура, но и не са подвластни на ляво-либералната доктрина, която все по-интензивно се налага и в България. 

И двете съдебни решения показаха задълбочено вникване в казуса. И при двете съдиите не се бяха оставили да бъдат подведени от шаблони квалификации и кухи обвинения, с които прокурорите се опитаха да ги манипулират. Съдиите не се стреснаха и от медийния натиск, който либералните среди организираха след решението на първа инстанция. А във времена, в които откритото противопоставяне на либералните догми, колкото и несъстоятелни да се те, е в състояние да доведе до публичен линч, това говори само за високия професионализъм и безпристрастност на тези съдии. Много добро впечатление направи фактът, че съдиите от Апелативния съд са направили тълкуване на някои понятия и думи, заради които от прокуратурата обвиняват БНС в насаждане на расова и етническа омраза. И за тази цел те са използвали тълковен речник, а не са се оставили на интерпретацията на тези понятия съобразно либералния наратив, както често се случва в медиите например. 

В своите аргументи съдът буквално изнася лекция за това какво е свобода на словото и защо тя е важна, на либералните екстремисти, които се стараят с тоталитарни методи да забранят всяка форма на мнение, което не е съвместимо с ограничения им светоглед. Ето един пример за това:

Съдът намира, че при положение, че в изказванията и цитатите, посочени в исковата молба, при липса на призиви, насочвания и внушения към обществото или към части от него за противопоставяне, за провокиране на омраза, неприязън или ненавист между представители на различни раси или етноси, следва да бъдат приети като изразяване на друга гледна точка към въпрос от съществено значение за обществото. По този въпрос, както и по всички останали въпроси, подложени на публична дискусия, е допустимо и желателно изразяването на различни гледни точки, което би допринесло до вземане на аргументирани решения от страна на Държавата, които са в полза на всички български граждани.

Като цяло, препоръчваме на всеки да прочете пълното съдебно решение, защото написаното в него може да бъде използвано в публични дискусии и при разобличаването на пропагандните лъжи на либералните апологети, които те редовно ръсят по адрес на ген. Луков, СБНЛ, БНС и национализма като цяло. (Цялото решение може да намерите тук. Интересната част започва от страница 18). Тук ще споделим само дефиницията за национализъм, която формулира съда:

Основната концепция на СБНЛ, установена по делото, е, че съюзът и неговите членове са носители на българските националистически идеи. Тук отново следва да се припомни, че национализмът е политическа идеология, споделяща виждането, че всяка нация има право да формира собствена държава, за да постигне социалните, икономическите и културните цели, особено постигането на независима държава. Тази идея по никакъв начин не е свързана и сама по себе си не води до подбуждане и стимулиране на отношения/действия на омраза, неприязън или ненавист, както и на противопоставяне на различни части на обществото, индивидуализирани по расов, етнически или религиозен белег, на базата на омраза, неприязън или ненавист.

За съжаление още не е сигурно дали това съдебно решение ще бъде окончателно, или прокуратурата ще се опита да го обжалва пред Върховния касационен съд. Но дори и при обжалване, не е задължително тази жалба да бъде въобще приета и разгледана от този съд. На пръв поглед, след две толкова категорични съдебни решения, от държавното обвинение нямат никаква основание да продължават с отчаяните си опити за забрана на Български Национален Съюз. Но като се има предвид, че в случая се харчат пари на данъкоплатеца, който освен разходите по делото, плаща и заплатите на прокурорите, а и натиска, който идва от споменатите задкулисни антибългарски кръгове, няма да е изненада, ако сагата по това дело продължи.