Проведе се последното заседание на съда по делото за забрана на БНС

В понеделник, 1 февруари, се състоя третото, и в крайна сметка последно, заседание на Софийски градски съд по делото за забрана на Български Национален Съюз. След това заседание съдията прецени, че вече всичко е изяснено по предоставените материали, доказателства и експертизи и може бъде взето решение. До самото дело се стигна след проведената проверка на прокуратурата срещу БНС в началото на 2020 година. 

На заседанието в понеделник бе представена експертизата на вещото лице по делото – доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция архиви. Експертизата беше възложена от съда и имаше за цел да установи историческите факти около живота на ген. Христо Луков и каква идеология е изповядвал, както и да изясни целите и идеите на Съюза на българските национални легиони. В писмото до вещото лице съдът искаше и разяснение за личностите на кап. Димитър Списаревски, Тодор Александров и Владо Черноземски. Явно това искане беше продиктувано от констатацията на прокуратурата, че БНС е идеен наследник на Легиона и организира всяка година мероприятия в чест на въпросните личности.

Самият факт, че съдът възложи експертиза по тези исторически въпроси е крайно любопитен, защото е известно, че личността на ген. Луков и организацията СБНЛ предизвикват крайно противоположни мнения и било много трудно да се получи едно безпристрастно становище за тях. А и една такава оценка за тях неминуемо би означавала донякъде и оценка на режима в Царство България през последните 15 години от неговото съществуване. И ако едно такова становище бъде прието за безспорно чрез експертиза или още повече бъде записано в едно съдебно решение, то означава определена историческа интерпретация да бъде официализирана със съдебен акт и в бъдеще всяко мнение (каквото и да е то), което се различава от тази интерпретация, да бъде съдебно преследвано. Именно затова експертизата бе очаквана с голям интерес.

За съжаление още при първия прочит на документа, който беше наличен за страните по делото малко преди заседанието, си пролича, че доц. Груев не е посмял да се отърси от стереотипите и клишетата за Царство България, които са завещани на нашата съвременна историография от марксисткият й период. Може би високият държавен пост, който заема, го е спрял по-смело да се заеме с темата и да даде едно безпристрастно мнение, основано единствено на исторически документи (до които той безспорно има пряк достъп) и факти, а не на предположения, клевети и идеологически предразсъдъци. Но каквато и да е причината за тази експертиза, е срамно, че тя е подписана с името на авторитетен историк, управляващ държавна институция призвана да пази историческата памет.

Но какво е толкова стряскащото в нея? 

Още на пръв прочит става ясно, че Михаил Груев не само, че не е специалист по историческия период, но и не си е направил особен труд да направи историческо проучване по зададените му въпроси. В експертизата са отделени по около две машинописни страници за ген. Луков и за СБНЛ. Предоставената информация в тези общо около четири страници спокойно може да бъде събрана и систематизира от някой ученик само с помощта на Гугъл за няколко часа. Смущаващо е и самия език, който е използвал авторът, който на някои места приляга повече на жълт журналист, отколкото на сериозен историк. Изрази като “антисемитски заклинания”, “фюрерски тип” и “щурмовашка деструктивност” биха паснали идеално и в статията на някой комунистически апологет. Напълно недопустимо е, че в целия текст доц. Груев се е позовал един единствен път на исторически труд, статия и документ. И то е относно подвига на Христо Луков в края на Първата световна война, като вещото лице цитира книга, според която няма документални доказателства за този подвиг. Но за нито едно друго твърдение не е посочен източник. И може би съвсем разбираемо, защото за повече от тях или няма такъв, или той е спекулацията на някой марксистки историк.

Относно фигурата на ген. Луков 

Частта посветена на ген. Христо Луков започва с мнението на автора, че неговата личност е една от най-митологизираните в българската история. И това било дело на неговите съмишленици, заради комунистическия атентат срещу него. Какво общо има тази констатация с поставената от съдията задача за изясняването на историческите факти около Генерала, не става ясно. След това тесктът продължава с изреждането на добре известни факти относно военната кариера на Луков. И така, докато не се стигне до периода, в който той е министър на войната. Тук вече Груев залага на сигурното и започва с клишираните заключения. Така например според него ген. Луков “преустройва армията по нацистки образец”. Разбира се, след това не липсват добре известните тези на левите историци, че Луков бил най-довереният човек на германците в България, че го готвили за диктатор, ако Цар Борис III се опита да извади България от Оста и за някаква нацистка реторика в речите му, след като бил станал водач на легиона. Тъй като явно не си е направил труда да се разрови в автентични документи относно Генерала, е решил да запълни текста с напълно нерелевантна информация спрямо поставените му задача, като например да разсъждава върху телосложението на ген. Луков и дали то е подходящо за почетен патрон на скаутската организация.

СБНЛ – побойници и погромаджии

Още по-фрапантно непрофесионално и пристрастно е написан пасажът за Съюза на българските национални легиони. Самият факт, че цялата информация за тази организация, съществувала почти 15 години, с над 100 000 млади българи преминали през нея, разцепена на няколко крила в определен период от историята си, е сбита само в две страници, говори че тук не може да става въпрос за сериозно проучване, а за набързо скалъпен текст. В него например легионерите са представени едва ли не като терористи, които са си служили с побои и погроми срещу мирните комунисти. Че всъщност е било точно обратното и има дори няколко убити легионери от комунисти, в това число ученици на 15-16 години, доц. Груев въобще не споменава. Друг основен момент от експертизата е, че Царят и властта едва ли не се тресяли от страх легионерите да не направят преврат срещу тях. И заради този страх били назначили техния водач Иван Дочев за кмет на Силистра. Груев изказва и откровени лъжи, които само комунистически пропагандатори са си позволявали да тиражират, като например, че Хитлер бил финансирал щедро СБНЛ. 

Съдебното заседание 

На провелото се заседание на съда в понеделник представителите на БНС, чрез адвоката представляващ организацията, зададоха своите въпроси към вещото лице по изготвената от него експертиза. Явно неподготвен за такива конкретни въпроси, той даваше крайно неясни и общи отговори, като по този начин се опитваше да се измъкне донякъде от ситуацията и да защити научната си титла. На въпроси относно това, на какви документи се е позовавал за дадени твърдения, той отговаряше най-често “На документи от държавния архив” или “На документи от архива на МВР”. Но така и нито един път не посочи конкретен документ или още повече да цитира нещо от него. Единствено на въпроса дали може даде пример за все по-честото използване на “нацистка реторика” от ген. Луков, Михаил Груев каза, че в архива имало книжка с негова реч пред легионери на тържество по случай Нова година. Ние веднага се сетихме за коя “книжка” става въпрос. Въпросната реч наистина е държана пред легионери, но не на тържество за Нова година, а на такова по случай празника на Софийския университет през 1942 г. А относно дали е имало “нацистка реторика” в речта, може сами да прецените, като я прочетете от тук. 

В крайна сметка доц. Груев не можа да даде конкретен отговор на нито един от зададените му въпроси и ясно си пролича, че експертизата е писана набързо, без да са използвани почти никакви автентични източници. На няколко пъти дори той беше принуден, от въпросите, да признае, че не е имал точно това предвид, което е написал. Като например заяви, че “преустройство на армията по нацистки образец” от ген. Луков не означавало, че той бил направил политически промени по националсоциалистически почин в армията. Но за съжаление формулировки от този тип, с които изобилства експертизата, лесно биха заблудили човек, който не е специалист в тематика, каквато безспорно е съдията.

Въпреки че в своето искане за експертизата, съдията беше записала, че вещото лице трябва да посочи източници на информация, в съдебната зала тя въобще не питаше за такива “източници”. И дори на няколко настоятелни въпроса от страна на адвоката на БНС за предоставяне на доказателства за дадено твърдение, тя заявяваше, че “вещото лице не може да доказва всичко с документ”. По същия начин двамата прокурори протестираха почти на всеки въпрос, че “това си било написано в експертизата и нямало какво да се доказва”. Видно бе, че за тях хвърлените голословни твърдения бяха много удобни и затова не зададоха никакъв конкретен въпрос, а се опитваха само да спасят потящото се вещо лице от неудобните въпроси на БНС.

В крайна сметка експертизата беше приета от съдията. И с това последното заседание на съдебния състав по делото беше закрито, като двете страни получиха едноседмичен срок, в който може да предоставят писмени бележки. Искането на адвоката на БНС за малко по-дълъг срок не беше уважено, с което допълнително беше затруднена защитата.

Сега остава да изчакаме съдебното решение. А то няма да бъде важно само членовете и симпатизантите на Съюза. Защото чрез него ще стане ясно, доколко все още съществува някаква свобода на мисълта в България и докъде е стигнало проникването на мекия, розов тоталитаризъм. Така че то би трябвало да се очаква с интерес от всеки, който по някакъв начин се чувства дисидент спрямо все по-силно проникващото неомарксистко течение, което обхваща родината ни, заедно с другите европейски държави.