Почистване на II-ра градска болница
Проведохме акция за почистване на градинката на II-ра градска болница, под надслов “Да изчистим България от боклуците!”.
Идеята ни хрумна случайно. В тази болница беше приета съпругата на Боян Расате. Случи се така, че с няколко съратници бяхме когато изписваха съпругата и дъщерята на нашия съратник. Ужасихме се, когато вместо в чист и хубав родилен дом попаднахме в занемарени двор и алей затрупани с дамски превръзки, памперси и използвани спринцовки! Това бяха едни от първите неща, който новородените Българчета виждат. Беше толкова мръсно, че просто не беше за вярване. Тогава решихме, че трябва непременно да се направи нещо. Знаехме че няма смисъл да пишем жалби, молби или други такива безсмислени неща. Оставаше само едно – някой трябваше да се хване на работа. Просто, но единствено смислено. И така, речено-сторено. Постъпката ни бе за нас ясна и разбираема и затова не очаквахме някой да е против. Не така се оказа, обаче на практика. В уречения за почистване ден започнахме по план-в двора на болницата стоварихме лопатите, количките и чувалите за боклук. Тъкмо бяхме започнали и работата ни бе прекъсната от униформени полицаи, които ни наредиха да приберем нещата си и да напуснем района на II-градска болница???!!! Ние обяснихме какво правим и отказахме да напуснем болницата. Полицаите видяха, че няма да отстъпим и ни помолиха да приберем поне знамето на Съюза. Отново отказахме и ги заплашихме, че ако не ни оставят на мира ще се обадим на журналисти, които да отразят случая. Чак тогава стана ясно, че ги е извикала директорката на болницата. Жената имала договор с фирма,
която трябвало да се грижи за чистотата. Но нито фирмата, нито директорката си бяха свършили работата. Това, обаче сега не ни интересуваше. Обяснихме още веднъж, че искаме само да почистим двора за свиждане. След кратък разговор с директорката полицайте си отидоха. Въпреки неприятната случка продължихме с още по-голямо настроение. В края на деня бяхме скапани, но доволни.
