На 9 септември почетохме паметта на борците срещу червения терор с лекция за горяните и тяхната съпротива
Навръх една от най-черните дати в новата ни история почетохме паметта на всички борци, които се изправиха срещу комунистическия режим. Решихме, че най-правилният начин за това е като осветим тяхната борба. Лектор бе един от най-старите членове на БНС – Любомир Липошлиев, който през годините е отделил много време, за да проучва този за съжаление слабо познат епизод от нашата история.
Лекцията започна с увод, който хвърли светлина върху годините далеч преди завземането на властта от комунистите и започна от битката при „Добро поле“ през 1918 г. Това имаше за цел да покаже на аудиторията, че Горянското движение има своите корени далеч преди борците в него да започнат битката си. Любомир разказа за дружбата между земеделци и комунисти, за вината на Александър Стамболийски за сърбизирането на Македония и за предателската политика, която води заради угодничеството към Югославия. Изложи интересни факти, около „войната“ между правителството на Стамболийски и дейците на ВМРО, които убиват тогавашния министър на вътрешните работи Александър Димитров, както и че активно участват в свалянето на земеделското правителство.
След този анализ на изминалите събития лекторът премина към фактологическата част и създаването на четите на Горянското движение като започна отново с членовете на ВМРО, които са верни на Иван Михайлов и убедени антикомунисти. Именно те като хора с богат боен опит са тези, които дават тласък в борбата. Друга съществена причина е опита за македонизация на населeнието в Пиринска Македония, където комунистите искат насилствено да превърнат българите в „македонци“. Това отключва огромна вълна от недоволство дори сред редиците на комунистите. Последната капка е т.нар. колективизация, когато се създават ТКЗС-та и земята и поминъка на хората биват насилствено отнети. Така в редиците на горяните се събират хора с много различни политически убеждения – националисти, демократи, земеделци и дори членове на БКП.
Любомир беше подготвил карта, на която показа различните окръзи в страната, където се сформират отрядите. Разказа за операция „Елен“ и четата на Герасим Тодоров, който се взривява с граната малко преди да бъде заловен, а комунистите събират тленните останки в торба и ги излагат като трофей в родното му село Влахи. Цитира извадки от документи на държавна сигурност като протоколи от разпити, доклади и доноси срещу горяни и техни помощници в села и градове. Изложи данни за подривната дейност на борците, както и за инфилтрирането на шпиони сред тях. Изчете много протоколи за ликвидирането на много от дейците и обърна внимание на много отделни личности. Зверствата по време на разпити, тежката съдба на ятаците, които помагат на бойците и нелекия живот зад граница. Уви времето не позволи да покаже всички материали, които беше подготвил, така че остана материал и за следващи лекции.
В края както винаги имаше множество въпроси особено от най-младите сред аудиторията, които искаха да разберат повече за дейци и случки от различни краища на България, за отзвука в чужбина и още много други неща.
Това е и целта на подобни събития – да събират и увличат все повече млади, будни хора, които с трезв поглед към миналото да изградят бъдещето на България.
