“ООН: Свиквайте – в България никога няма да живеят повече хора”. С такова или подобни заглавия излязоха няколко български медии тази седмица. А поводът е прогноза за развитие на населението в България до 2100 година, направена от ООН. Или ако трябва още по-брутално да перифразираме заключението на Организацията на обединените нации, то трябва да гласи “Българският народ ще изчезне, примирете се с това!”.
С тази статия не целим да разнищваме някаква конспиративна теория или да обвиняваме ООН за опит да убие всякаква надежда в българина, че нашият народ може да оцелее. Логично е, че тази прогноза е направена от някой бюрократ в администрацията на ООН, на който са му дадени статистически данни и който чрез определени математически модели е стигнал до тези изводи. Този човек едва ли има някаква емоционална връзка с България и прогнозата, която е направил, за него най-вероятно е просто числа и нищо повече.
За всеки българин обаче, прочитането тази прогноза, би трябвало да води до микроинфаркт. Защото това трябва да предизвиква същите чувства в него, както ако му съобщят, че негов много близък човек ще умре. Но ако трябва да сме честни, малцина са тези, които са изпитали някакво подобно чувство при прочитането на тази новина. Първо, тя самата беше публикувана само между другото от няколко по-големи новинарски страници и второ, резултати на тази прогноза не са някаква неочаквана новост, като се има предвид катастрофалните данни за демографското развитие на българския народ, които вече над две десетилетия се изнасят. И все пак, за всеки, за който, поне малко оцеляването на България е съизмеримо като значение с личного оцеляване, тази новина не може да не предизвика поне малък спазъм в сърцето. Но ако съдим по реакциите след публикуваното на въпросната прогноза обаче, тези хора трябва да са доста малко.
Нека погледнем малко по-детайлно данните, предоставени от ООН. Според най-негативните прогнози към края на века населението в България трябва да бъде 2.18 млн. души. А според най-оптимистичните – около 5.5 млн. И тук трябва ясно да подчертаем, че в доклада на ООН се говори за “население”, а не за “народ”. Тоест не се има предвид етнически българи, а хора, населяващи тази територия. С други думи, като знаем, че раждаемостта при българите е в пъти по-малка от други етнически групи, като например циганите, може спокойно да предположим, че от тези 2 милиона в края на века, българите ще са една малка част. Което означава, че ще се превърнем в екзотични същества, които ще живеят по резервати, подобно на индианците в Америка, при които ще идват туристи от близо и далеч, за да се снимат с тях и да си купят по някоя джунджурийка от магазин със сувенири, които в миналото са представлявали част от културата на този вече изгубен народ.
Но дори и това не е най-лошият сценарий. Прогнозата на Департамента на ООН по икономически и социални въпроси не е само за България. Тя включва всички странни в света и население на Земята като цяло. И там данните са доста красноречиви. В България население може да намалее драстично, но в световен мащаб то ще се увеличава, като от сегашните 7.7 млрд. трябва да достигне 11 млрд до края на века. Разбира се нарастването няма да е равномерно във всички държави и континенти. Ако населението в Европа също ще намалява, то това в Африка ще расте експлозивно, а в Азия с малко по-бавни темпове, но също толкова устойчиво. Така че, когато планетата става все по-тясно място за живеене, не може да очакваме, че една територия с плодородна почва и добър климат, ще бъде оставена на шепа хора да живеят спокойно и необезпокоявано на нея. Трябва да сме наясно, че в природата свободни пространства не съществуват и когато един вид не може да използва пълноценно и да защитава своето жизнено пространство, то се намира друг, който може да го прави и измества първия. А откъде ще бъде населението, което ще запълни пространството, което ние ще освободим? Цитираните прогнози за световното население дават отговора на този въпрос много ясно!
Сега много хора ще ни обвинят, че сме много песимистично настроени и ненужно черногледи. Ще кажат, че прогнози за толкова дълго време напред е много трудно да се правят, особено в динамичния свят, в който живеем. И ще бъдат донякъде прави. Наистина колкото и да са добри математическите модели на тези, които са правили тези прогнози, те не могат дори в малка степен на предвидят и отчетат всички събития, които могат да се случат следващите 80 години и да повлияят на развитието на населението в отделни държави, континенти и света като цяло. Но нашата тревога не е продиктувано от този доклад и неговите изводи. Той само ни провокира, за да напишем тази статия. Но и без него ние наблюдаваме ежедневно как облаците над нашето Отечество се сгъстяват. И притесненията ни не произтичат толкова от негативните данни за демографското състояние на нацията. По-скоро те са породени от апатията и безразличието, с което нашите сънародници посрещат тази информация. Затънали в ежедневния битовизъм и водени от разрушителен егоизъм те са заети основно с това да си доставят мимолетни удоволствия чрез храна, алкохол, цигари или по-тежки опиати. И ако ги интересува съществуването на някой друг, освен тях, това почти винаги се изчерпва до най-близките им хора. Отдавна те са изгубили чувството за принадлежност към една по-голяма общност и чувството за дълг към тази общност. И това всъщност много повече ни плаши от числата, с които си е служил бюрократа, изготвил прогнозата за България.
Но последното, което целим с тази статия, е да насаждаме чувство на пораженчество и безизходица. Напротив, ние никога няма да се примирим с такава прогноза и самото й прочитане ни настървява още повече да преследваме нашата главна цел. А за нас, българските националисти, не може да има по-голяма цел от тази, да спасим България и българския народ от смърт. Това е основната мотивация в нашата борба и определя всички наши действия. Ние знаем, че още нищо не е изгубено и никакви прогнози и числа не могат да ни обезверят. Както нашите деди не са се стреснали от прогнози и числа, когато са седяли пред защитните съоръжения на Одринската крепост или в окопите в защита на Дойранската позиция, така и ние днес сме готови да водим битка, колкото и за някои тя да изглежда обречена или безсмислена. Разбира се, както при всяка битка, винаги съществува възможността за загубиш. Но ако това се случи, трябва поне да знаеш, че си го направил, след като си дал всичко от себе си и не си изневерил на дългът си. Ако обаче не се включиш в тази битка и следиш безучастно развитието на събитията отстрани, то ти със сигурност си загубил. Затова прокълнати ще бъдат тези, които в съдбоносните дни, които предстоят за нашата Родина и народ, не направят всичко възможно, за да обърнем заедно негативните тенденции и да се спасим от предвещаваната гибел!
