На 29 май се проведе лекцията “Габриеле д’Анунцио – битие и творчество” в щаба на Български Национален Съюз. Неин лектор бе 18-годишния Борис-Михаил попТодоров, който представи успешно обширния живот на италианския поет. попТодоров, който е може би единственият преводач на д’Анунциевата поезия в България, успя да се справи с тежката задача, представяйки за около час и половина голяма част от делото и творчеството на италианеца. Той се справи не само защото проявява интерес към историята, но и защото е прекарал известно време в италианската образователна система и познава езика и културата на д’Анунцио.
Свидетелство за това беше специално подготвената от лектора брошура, която всеки посетител получи, състояща се отчетири преведени стихотворения и една авторска статия:
- La Pioggia nel Pineto (Дъждът в борикаша) / 2. Il Vulture Del Sole (Хищникът на Слънцето) / 3. Gli Indizii (Следи) / 4. La Tregua (Примирието) и статията “Индуизмът и мистичният естетизъм на Габриеле д’Анунцио” (Una sensualità rapita fuor de’ sensi).
Лекцията имаше за цел да представи малко известния, но действително основоположен мислител, идеолог и творец на Европа и именно поради това бяха положени големи усилия в добрата презентация на д’Анунцио пред публиката. Асистент на лектора бе Тодор Щраков, който състави визуалната презентация и монтира субтитрите на преведения от попТодоров кратък документален филм за смъртта на поета и процесията в негова памет.
Внимателно бяха подбрани няколко архивни ленти: бяха прожектирани кадри от освобождението на град Фиуме; единственият аудио и видео запис на поета; представянето на неговия дворец – Il Vittoriale degli italiani (Викториалът на италианците) и късометражния документален филм “Габриеле д’Анунцио – в светлината на безсмъртието”.
В приятна атмосфера, с хумор, но и с преклонение, лекторът скицира биографията на поета: неговите младежки години, прекарани в търсене на слава и успехи, неговите трудни години като журналист и писател, затрупан с дългове и проблеми, неговия запазен почерк в съблазняването и присъщата полигамия, неговия пламенен национализъм – любовта към Италия, заради която губи дясното си око и заради която се впуска в множество безумни акции и предприема храбри, но безсмислени нападения.
Публиката остана изненадана от величието в характера на поета-демиург, което за едни е признак на декадентство, а за други признак на свободен дух.
За това, че аудиторията възпреми с истиниски интерес чутото, свидетелстваха множеството въпроси към лектора в края на мероприятието. А за положения труд той без възнаграден и с бурните аплаузи в края.
