Възпоменание за престъпно избити от сърбите петима български офицери организираха сънародниците ни от Българския Културно-информарционния център в Босилеград, сдружение „ГЛАС” и Демократичния съюз на българите в пределите на днешна Сърбия. То се състоя на 30 юни, на гробището в Босилеград, където са издигнати новите паметни плочи на героите. Те са поставени на мястото на унищожените от югославската власт гробове. Представители на Български Национален Съюз и Национална съпротива също присъстваха на церемонията, за да почетат паметта на жертвите и да подкрепят борбата на сънародниците ни за опазване на българската памет и идентичност. Възпоменанието тази година бе най-многобройното, от както се провежда. Свой представител бе изпратила и Държавната агенцията за българите в чужбина, присъства и представител на Министерство на отбраната в лицето на Иво Антонов. Слово пред събралите се държа председателя на КИЦ Босилеград – Иван Николов. Той припомни за трагичните събития, довели до убийството на българските офицери и разказа за трудностите и борбата с властите за поставяне на плочите. В края на церемонията, участниците поднесоха венци и цветя на паметника.
Събитията от 1913 година
По време на Междусъюзническата война, следствие от заговора на Сърбия и Гърция срещу България, Босилеград се превръща в арена на бойни действия. През лятото на 1913 г. в града и околностите се сблъскват Шести конен полк от Четвърта пехотна дивизия на българската армия и сръбският 10 пехотен полк от Шумадийската дивизия. Нашите сили са предвождани от полковник Иларион Танев. След тежки улични сражения и жертви от двете страни, на 28 юни полк. Танев и още четирима български офицери – зав. прехраната поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков, сан. подпоручик д-р Стефан Контев и щаб-тръбачът вахмистър Христо Владов, попадат в сръбски плен. Виждайки жестоката съпротива на нашите сили, сръбският полковник настоява пленения командир Иларион Танев да издаде заповед на поелия командването ротмистър Веселинов, да предаде полка. Нашият офицер категорично отказва. При това положение, петимата пленници са изведени в местността Воденици. Там, по абсолютно престъпен начин, в нарушение на всички международни конвенции, те са разстреляни с изрична заповед на сръбския капитан Арсениевич. Сръбските палачи по мародерски почин ограбват труповете на убитите офицери, като крадат дори ботушите им. Телата са заровени в градината на близката воденица.
След като българската войска възвръща контрол над града е съставена специална военна комисия, която да разследва случая. На 4 юли телата на убитите са ексхумирани и е направен щателен оглед. Разпитани са и свидетели на убийството. Същия ден убитите офицери са препогребани в гробището на Босилеград. Двама от тях по-късно са прибрани от семействата им и погребани в пределите на днешна България.
Това и други военни престъпления на сърбите в Босилеград са описани в Карнегиевата анкета.
Унищожаването на гробовете и борбата за възстановяването им
Паметта на убитите български офицери за втори път е поругана от сръбска страна. През 60-те години на ХХ век на територията на Югославия започва повсеместно унищожаване на български военни гробове и паметници. Престъпление по всички международни норми.
През 2013 година, по повод 100 години от КИЦ Босилеград и Демократичния съюз на българите подемат инициатива за възстановяване на гробовете. След цели две години на постоянни спънки и различни проблеми, създавани от сръбските власти, в крайна сметка общинската управа в Босилеград и министерството в Белград не позволяват да се възстановят надгробните паметници. В периода, представители на организациите са привиквани постоянно от сръбска полиция и прокуратура, а българската държава не прави нищо за да ги защити от репресии. Въпреки това обаче организациите поставят пет паметни плочи с имената на убитите офицери, на мястото където се намират гробовете им. Това е осъществено главно с лични средства и труд на Димитър Димитров – един от най-големите радетели за опазване на българщината в Западните покрайнини. Срещу него следват нови репресивни действия на сръбските власти, съден е и му се налагат глоби.
Постоянни репресии и спънки
Това са условията, в които българските организации, борещи се за опазване на паметта и идентичността на общността ни в днешна Сърбия, са поставени. За съжаление, българската държава не е направила почти нищо, за да им помогне. За разлика от Хърватия и Унгария, например, които много успешно защитават интересите на своите общности в Сърбия. Инициативите, които провеждат представителите на българските културни организации имат за цел, не просто опазване на паметта ни, но и в крайна сметка постигане на помирение със сръбския народ, което може да стане единствено след един обективен прочит на историята. Цел, която ясно декларират. Въпреки това, реакцията на официалната власт в Сърбия е крайно враждебна и агресивна.
Задържаните паметни плочи
Пореден пример за това бе случая със задържаните паметни плочи на невинните жертви от цивилното население, избити по време на Босилеградския погром от 15-16 май 1917 г. Тогава четата на сръбския мародер Коста Пекянец по особено жесток начин избива 32-ма мирни жители от Босилеград и околните села, нападайки домовете им. Това са основно стари хора, жени и деца. Две от деца са изгорени живи в една запалена къща. Унищожени са общо 317 къщи и други постройки. Мародерите грабят всички ценности, които намерят, добитък и хранителни продукти. За щастие, по-голяма от част от населението е било предупредено и успява да се спаси с бягство.
Първата плоча с имената на жертвите бе отнети от страна на сръбската полицията в Босилеград. Направената след това втора плоча бе иззета от митническите органи на Сърбия. Те бяха конфискувани без обяснение и протокол. В крайна сметка, след редица протести пред българската държава, властите най-сетне се задействаха и сръбската страна върна конфискуваните плочи. Държавата ни обаче трябва да положи много повече усилия за да защити адекватно интересите на нашата общност в Сърбия.
Български Национален Съюз ще продължава да поддържа все по-тесни връзки с общността ни в пределите на днешна Сърбия. Ще правим и всичко по силите ни да помагаме на тези пазители на българщината, които поддържат борбата, въпреки тежките условия, в които са поставени.
Използвани са снимки на Глас Пресс и Цветелина Ангелова
