През изминалата събота отдадохме почит на един безспорен български герой – Владо Черноземски. Тази година се навършиха 90 години от неговия подвиг в Марсилия през 1934 г., при който убива сръбския крал Александър I Караджорджевич и френския министър на външните работи Луи Барту.
Първоначално Черноземски е бил само инструктор на бойна група на хърватските усташи, която е трябвало да извърши покушението. След като вижда, че операцията върви към провал, той сам я довежда до успешен край, застрелвайки сръбския тиранин с Маузер скрит в букет с цветя.
Деведесет години по-късно в родното му място с. Каменица, което днес е квартал на Велинград, има възпоменателна плоча в негова чест и именно там всяка година свеждаме глави пред паметта му. И тази година хора от различни части на България се събрахме там точно в 12:00 ч. Пред събралите се първи говори Цветелин Пенков, който е дългогодишен член на БНС. Той започна с това, че подвигът на Владо Черноземски е само кулминацията на революционното дело на героя. Целият му живот протича по пътя на борбата, минавайки през затвори и тежки премеждия, без да се свени да изпълнява поставените му задачи. Той наблегна на това, че е необходимо всички ние като националисти да бъдем постоянни и всеотдайни в борбата, за да може поне малко да бъдем достойни да се наречем наследници на хора като Владо Черноземски.
След него говори Борис Михаил попТодоров, член на младежката организация на Български Национален Съюз, който с пламенни слова обрисува искреността и любовта, с които Черноземски и бил изпълнен към Македония и България. Подчерта, че само малцина имат този плам, който ги кара да не се спират пред нищо и добави, че всеки млад националист трябва да бъде горд да поеме по пътя на личности като този герой. Никой не трябва да се страхува, че ще изгори в борбата за Родината, а дори напротив, трябва да се стреми и с радост да отдаде живота си за националната кауза, защото само едва малцина са способни да го направят, но именно те градят историята като записват имената си със златни букви. След речите поднесохме цветя и венци на плочата, след което запазихме минута мълчание на колене. При закриването на церемонията Борис отправи призив към всички за среща отново на същото място и по същото време следващата година.
