История

107 години от героичната смърт на Васил Чекаларов

На този ден през 1913 г . в сражение с гръцки войски загива големият български войвода Васил Чекаларов.

Васил Чекаларов е роден в село Смърдеш, Егейска Македония през 1874 г. Отрано емигрира в България, където се включва във ВМОК и става близък приятел с Борис Сарафов. Изпратен е от него в Македония, където създава канали за закупуване на оръжие от Гърция. През 1901 г. Чекаларов става войвода в Битолския окръжен революционен окръг, където подпомага дейността на Пандо Кляшев и Лазар Москов. Същата година залавя и екзекутира един гръкомански шпионин от село Дъмбени. През 1902 г. Чекаларов настоява за бързото изпълнение на смъртната присъда на Коте Христов, който по-късно минава на гръцка страна и убива Лазар Поптрайков. Междувременно доставките на оръжие по каналите, създадени от Чекаларов продължават в пълна сила, което става и причина Костурска и Леринска околия да са толкова добре въоръжени за въстанието през 1903 г.

На 2 август 1903 г. при избухване на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско се надигат около 2000 въстаници. Само 3 дена по-късно е превзета Клисура. Последват тежки сражения с турски войски в планините край Дъмбени. На 12 август след голяма битка четата на Васил Чекаларов превзема село Невеска. След множество сражения е взето решение въстаниците да се изтеглят от Костурско, за да се запази мирното население в района. Начело на сборна чета от 450 души Чекаларов води още едно голямо сражение в с.Апоксел на 29 август, а на 1 септември разбива малка турска военна част край село Нестрам, където наказва местни предатели. След това четата му се изтегля към албанската област Колоня, където прочистват района от албански и турски разбойници. След окончателния крах на въстанието Чекаларов се изтегля през Гърция и трайно се установява в София.

Обединените костурски чети на Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура

При избухването на Балканската война през 1912 година Чекаларов оглавява чета №4 от партизанските отряди на Македоно-одринското опълчение като се насочва към Леринско и Костурско. На 19 октомври заедно с гръцката армия освобождават село Баница. На следващия ден четата освобождава Загоричани, Прекопана и Невеска и разоръжава околните турски села. Последва освобождение на Апоксел, Дъмбени, Косинец и Гарбеш. Четата на Чекаларов осигурява изтеглянето на гръцката 5-та дивизия след като тя бива разгромена от турците край Баница. На 29 октомври четата спомага за превземането на Кайляри, а седмица по-късно разбива и пленява 600 турски войници край Желево и Писодер. На 9 октомври пленяват още 100 турски войници край Капещица. На 13 октомври обединените чети влизат в Костур като са посрещнати тържествено. Към края на ноември костурската чета е разпусната, а Чекаларов както и други дейци на ВМОРО са против преместването на Македоно-одринското опълчение към тракийския фронт.

При избухването на Втората Балканска война Чекаларов отново се включва в сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение като оглавява чета от 41 души. В средата на 1913 г. четата води успешно бойни действия на няколко пъти в Гевгели, Тушан и Мъгленско. Намирайки се на стотици километри от фронтовата линия Чекаларов и четниците му се оказват в отчайващо положение. Самият той казва на войводата Михаил Думбалаков при срещата им в Сяр в началото на войната: “Братко, прощавай! Струва ми се, че не ще се видим никога. Отивам там, отдето не вярвам, че ще се върна.” На 4 юли Чекаларов е ранен в гърдите в битка край Чеган. На следващия ден е ранен в крака в поредното сражение с гърците. Четата се разпада, а Чекаларов с няколко четника се добират до планината Вич. На 9 юли последва сражение край Бел Камен, в което Васил Чекаларов е прострелян многократно от гръцки войници и издъхва от многобройните си рани. Гърците като зверове отрязват главата му и я разнасят като трофей по улиците на Лерин. 

Войводата Михаил Думбалаков казва за Чекаларов: “Васил Чекаларов се издигна от недрата на народа до завидното положение на един заслужил мястото си войвода – борец в революционната фаланга на Македония, който имаше най-отдалечения район от границите на България, Костурско, дето се бореше срещу два противника: турците и гърците… Между падналите… бе и Васил Чекаларов, видното чедо на с. Смърдеш, Костурско, героят и рицарят на Костурския край.”

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
X