„Pro Bulgaria“ на Луи Айер – преведена 105 години по-късно

За пръв път, 105 години по-късно, бе издадена на български една уникална книга – „Pro Bulgaria“ („За България“) на швейцареца с българско сърце – Луи Айер. Официалното представяне на книгата се проведе на 26 юни в сградата на Федерацията на Научно-техническите съюзи в София. Зад осъществяването на този проект стоят д-р Станислав Станев, чиято е основната инициатива, д-р Димитър Ангелов и адв. Евгени Иванов (които превеждат книгата от френски безвъзмездно), Янко Гочев (адвокат по професия, но човек с обширни исторически познания) и д-р Милен Врабевски (Фондация „Българска памет“).
Самото представяне, чийто организатор бе Илияна Аризанова, премина при голям интерес. Екипа разказа за работата си по книгата, а Янко Гочев говори за личността на Луи Айер и историческите събития от онова време. В края на представянето, д-р Станев разкри интересни подробности около проучването, което са провели за да установят къде точно е погребан героя. Мястото, което са открили по запазена снимка, което е най-вероятния гроб на Луи Айер, е край пътя за дойранското село Чаушли. Район, където през Първата световна война е била разположена българската полева болница.
Защо обаче е толкова важно, че тази книга най-сетне излезе на български език, след толкова години? Преди всичко, защото е едно ярко свидетелство за това, че Междусъюзническата война е резултат от внимателно замислен и реализиран заговор срещу България. Факт, който поради политически причини и до днес продължава престъпно да се неглижира от официалната ни историография. Една зловредна политика на премълчаване на исторически истини в името на уж добрите отношения със съседите, които обаче винаги са за сметка на българските общности зад граница. А пагубното непознаване на историята, винаги създава опасност, тя да се повтори. За това и подобни свидетелства са толкова ценни.
За да разберем значимостта на този подвиг на Луи Айер, трябва поне на кратко да припомним историята му и събитията от онова време. Той идва в страната ни като вече доказано име в световния спорт, за да преподава и да подготвя младите български юнаци. Става основател на спортното движение в България и междувременно до толкова е впечатлен и обиква народа, че приема Родината ни за своя. Така, когато идва Балканската война, той сформира доброволчески “Юнашки легион” в Русе, който се влива в редиците на българската армия. След жестоката подлост на Сърбия и Гърция, се сражава и в Междусъюзническата война. Личен свидетел е на много от престъпленията срещу народа ни. След злополучния за нас край на войната, България изпада в изолация, а гласът ни и не се чува в европейския печат. Луи Айер е искрено отвратен и потресен от избухналата клеветническа кампания срещу страната ни, подета от сръбската и гръцка агентура в Европа. Лъжи, граничещи с абсурд, са широко тиражирани, докато истината за изстъпленията срещу народа ни е потулвана. Едно от качествата, с които се слави Луи Айер, е неговата изключителна честност. Както и жаждата му за справедливост. И при така създалата се ситуация, той не може да остане безучастен. Със собствен труд и средства прави проучвания и така написва „Pro Bulgaria“, която издава (отново на собствени разноски) на френски през 1913 г. Авторитетът му на военен кореспондент (защото е ползван за такъв от европейски медии) дава допълнителна тежест на написаното. В книгата той разобличава категорично манипулациите на сърби, гърци, турци и румънци, разкрива техните агенти в европейския печат и доказва, колко лъжливи са твърденията им. Описва и сръбските и гръцки зверства извършени срещу нашия народ, като ги подкрепя с доказателства. В книгата се съдържа и заловено писмо на сръбския крал, доказващо безспорно заговора. С фотографии, направени на място, Луи Айер документира и румънските изстъпления. Всичко това той прави, включително и с риск за живота си. Защото срещу един друг голям приятел на България – чеха Владимир Сис има три опита за убийство, заради това, че разказва истината за сръбските и гръцки зверства. Истинността на написаното от Луи Айер по-късно се потвърждава и от Карнегиевата комисия. С издаването на книгата той успява да направи нещо, което българската дипломация тогава не успява – да защити позициите на България. Всички средства от продажбата на „Pro Bulgaria“ Луи Айер дарява на ветераните и военноинвалидите. Този достоен герой намира смъртта си по време на Първата световна война, отново бранейки България – отива си, покосен от болест на 02.09.1916 г.
Всичко, което прави Луи Айер за България, е продиктувано от неговата любов към народа ни. А тя е резултат от всички онези положителни качества, които дълбоко са го впечатлили у българина. За народа ни той казва: “Героизмът на неговите добродетели и великото му минало са гаранция за неговото бъдеще”. А ние не бива да забравяме, че от нас днес зависи да докажем, че е бил прав и жертвата му не е била напразна.